Мислех си вчера или онзи ден- не помня вече... Колкото и по- възрастни да ставаме, не знаем кои сме. Може би си мислим, че знаем, но не е така. Няма нищо лошо в това. Все пак сме това, което правим в ежедневието си- нищо повече, нищо по- малко. И всичко опира до избор. Избираме как да реагираме на нещата, които се случват и това ни прави такива, каквито сме. Просто си го мислех и исках да го запиша.

Не знам защо, но с всеки изминал ден се чувствам все по- добре. Не ми пука защо. Страхотно е и друго няма.

Нещо старо, което намерих докато разчиствах

Нека светът от кръгъл се сплеска
и сцепи на две
Нека буря ме вземе
и на рамене понесе.

Нека ме стъпчат, разкъсат
хиляди диви коне.
Нека гръм ме удари,
див овен раздере

Орел да ме грабне и пусне
от тъмно сърдито небе.

Нека, ала за минута поне
Бъда пак смело, потайно,
русо, нехайно,
весело градско хлапе.