Намерих нещо, което съм писал преди години, може би през 2006-та:

   "Какво е времето?
    Ако приемем простото обяснение- праволинейната поредица от състояния, то защо толкова често ни се струва, че цивотът ни се повтаря, че сме съществували преди или че едно и също нещо се случва няколко поредни пъти?
И кой може да улови и измери времето. Вярващите в превъзходството на човешката раса са убедени, че часовниците и календарите успяват да свършат работа, но тези устройства следят поредицата на състояния, не могат да я обяснят и ситематизират. В крайна сметка, ако може да се вярва на Айнщайн часовниците дори цъкат по- бавно при скорост, близка до светлинната.
Не е ли всичко относително? Знаем, че в недрата на Земята действат неспирни нагъвателни процеси, че планетат ни се движи с шеметна бързина по елипсовидна траектория и се върти около собствената си ос, че океаните превземат все повече и повече от сушата, но честно казано- всичко около нас не би могло да изглежда по- неподвижно, и ако не беше Дискавъри и онези далечни дни в началното училище, едва ли щяхме да смятаме Земята за нещо повече от просто по- голямо парче камък. Наблюденията на свикнал с постоянното движение на слънцето и животните не биха посочили нищо друго.
Човешкият живот е безсмъртие за еднодневката. Костенурката гледа с презрение на краткотрайните акули. Историята на цялата Британска империя е занимавка в пясъчника за Еверест. Как тогава бихме могли да очакваме от светкавицата да не вижда в нас неподвижни статуи, които се блещят насреща и през целия и милисекунден живот? Не. Не поредица от състояния определят времето, анещо много по- абстрактно в очите на учените- мисълта. Спомените от миналото, чувствата на настоящето и надеждите за бъдещето.
Ако си представим живота без дори най- краткотрайния спомен, то всичко би изглеждало неподвижно и понятие за време нямаше да съществува. Топката ще изглежда застинала във въздуха за този, който не си спомня как е била хвърлена. Повърхността на морето- замръзнал килим..."

А ето и някои думи на Кришнамурти, които ми се случи да прочета миналата седмица:

"И така, за да отидем отвъд, е необходимо изключително внимание. Това всеобхватно внимание, в което няма усещане за личност и промяна, може изцяло да освободи ума от самосъзнанието и тогава ще сме свободни от тъгата. (...)
Животът е в непознатото, драги мой, но ние се придържаме само към една малка изява на този живот, а именно паметта. Тъй като тя е сама по себе си незавършена мисъл, това към което се придържаме е нереално и необосновано. Разумът се придържа към изпразнената от смисъл памет, а паметта е разумът и вътрешната личност, на каквото и равнище да я погледнем. И така разумът, който действа в полето на познатото, никогата не би възприел непознатото. единствено когато живеем с непознатото в състояние на абсол'тна несигурност, е възможно страхът да изчезне и с това да се появи осъзнаването и възприемането на действителността."
 

     Непознатите морета винаги са криели опасности, болести и смърт, но тези, които дръзвали да ги покорят, били възнаграждавани с несметни богатства. И не били малко смелчаците в историята- безстрашните моряци, търговци и пирати плавали по води, пълни с чудовища, дракони, русалки и прокълнати китове- еднорози.

 Да бе. Пълни измислици.

   

8. Португалците
В средата на петнайстото столетие този иберийски народ тъкмо приключил с изгонването на всичките си араби, евреи и хора с що- годе нормални дрехи. 
  

Този е останал.

Португалия се напълнила с прогресивно обедняващи приключенци, наемници и главорези с полублагороден произход, които знаели само как да забогатяват от плячкосване и инвестирали главно в ханджийско вино и цицорести "леки жени". Страната била изолирана от богатата търговия в Средиземно море, но разполагала със смели рибари, които от векове излизали навътре сред враждебните води на Атлантика. Пътят към богатствата бил сред вълните. Била създадена първата Мореплавателска школа в света и въпреки, че християнските главорези не успели да се опрат на арабите и берберите на собствената им земя и да намерят достъп до керванджийските маршрути от вътрешността на Африка, се научили да ги заобикалят. Злато, слонова кост, черни роби, животински кожи започнали да се изсипват в Лисабон от трюмовете и колкото повече забогатявало кралското семейство, толкова по- алчно ставало.

Апетитът идва с яденето, както казват- португалските крале решили, че искат да ядат с апетитни подправки. По онова време кимионът, пиперът, индийското орехче и канелата не се продавали в малки симпатични пакетчета в супермаркета. Произвеждали се в Индия и Южните морета и след това предприемали дълъг и обременен с мита път до Европа. Когато накрая стигали кухните на иберийската аристокрация, цената им буквално надминавала теглото им в злато. Португалците дръзнали да мечтаят- "Ако намерим обиколен път до Индия, ще станем неморално богати." Решили да играят на сигурно и да заобиколят Африка, вместо да доказват, че земята е кръгла. 

С измами и предателства, изтребление на местното население, дипломатически интриги и умишлени грешки в картите и бордовите си дневници, малобройните португалци задържали търговската си хегемони над Изтока почти цял век, въпреки жестоката конкуренция, и всичко благодарение до голяма степен на превъзходните им кораби и способните им навигатори.

7. Финикийците- (IX- IIв. пр. Н.Е.) 

 Този неуловим за историците народ населявал местността Левант в източното средиземноморие и пръв дръзнал да излиза в открито море, губейки от поглед брега, в търсене на печалба. Флотът им бил толкова многоброен, че някогашните планини, покрити с легендарния ливански кедър- най- добрия материал за тогавашните кораби- били почти напълно изсечени. Забогатели от търговията между Египет, Гърция и останалите мощни държави на древността, финикийците създали колонии из цялото средиземноморие, докато една от тях- Картаген, не надминала по величие дори собствената си метрополия. 

 Предприемчивите Картагенци се научили да излизат Атлантическия океан и стигнали дори до бреговете на Британия. Една тяхна експедиция разучила западния бряг на Африка в търсене на нови стоки. Сред многото чудеса, които срещнали, била и група горили, които те помисли за хора с много груба кожа.

С малко Нивея и ще оправим работата. 

Освен че чрез тях гърците научили за слоновата кост, издигането на храмове и статуи и наследили много техни религиозни церемонии, Финикийците дали на света първата фонетична азбука и производството на стъкло.

 За благодарност древните римляни им обявили война и след като победили, избили когото могат, останалите отвели в робство, а Картаген сравнили със земята, разорали я и я посипали със сол.

   

6. Атиняните (Vв. пр. Н.Е.)

    Този път няма да става въпрос за театъра, демокрацията, сградите от мрамор, педофилията и други древногръцки изобретения. Защо атиняните, ще попита някой? Всеки, който е успял да се пребори с вонята на двеста запотени мъже след цял ден гребане, и то над 2400 години преди изобретяването на аерозола, заслужава да е в поне една класация в интернет.

Въпреки, че тристата културисти на Леонид направиха добро шоу, решителната битка с персите била по вода. Обединени от Атина срещу общия враг, гръцките полиси победили. Когато войната приключила, съюзът бавно се превърнал в империя, където атиняните най- нагло си присвоили приходите и използвали мощта си да смажат отцепниците (да, нещо като НАТО).

     Успехът си по море дължали на своите триреми, или кораби с три реда гребла. Въпреки че не смеели да плават с тях далеч от брега или през нощта, тези кораби представлявали най- съвършената техника на древността. И до днес не се знае как точно са изглеждали. С тяхна помощ Атина се превърнала в първата сила, която утвърдила властта си по- скоро по море, отколкото по суша. До такава степен зависели от поддръжката на флота си, че изсичали умопомрачителни количества дървета. Благодарение на тях гръцкия пейзаж и досега си прилича на мексиканска пустиня.

  

 Сагапао!

     Въпреки, че не разрешавали свобода на подчинените градове, атиняните се радвали на равенство помежду си. На греблата редом сядали богаташи и бедняци, съюзени в името на общото благо. За съжаление този тип демокрация „всички сме равни, но някои сме по- равни“ не се харесвал на останалите егейци след дълга война със съперниците си и една особено неприятна тифна епидемия, атиняните се превърнали в лесна плячка за таткото на Александър Македонски.

5. Викингите (IX- XIIIв.) 

      Kогато арабският пътешественик Ибн Фадлан станал свидетел на грандиозно погребение в далечния Севера, той се вгледал в горящия кораб, на който били положени тялото, оръжията, богатствата, два предварително насечени коня, както и доволно дрогираната съпруга на викингски вожд, и запитал местните защо не го заровят в земята като нормалните хора. На това русобрадите отвърнали, че предпочитат тялото им да се възнесе по вятъра към небесата, отколкото да бъде изядено от червеи. Арабинът се сетил как дрогираната съпруга минала през шатрите на всички воини преди погребението и решил да не пита повече.

     Викингите са били много различни от нас, но никога не са носели рогати шлемове. Военната им тактика не се отличавала с особено превъзходство, конете им били дребнички, но благодарение на бързите си кораби пътешествали в непознати води тероризирали сухоземните хорица независимо от религията или цвета на кожата им. Това е то- скандинавците са толерантни във всяка епоха.

     На изток те пътували по големите руски реки, като Волга им отворила пътя до Каспийско море и високо развития арабски свят, а Днепър ги отвел до Черно море и богатите византийски колонии, а накрая и до Цариград, когото те нарекли Миклегард (Великия град). Те постъпили на служба при императора и били толкова способни, че той им поверил личната си охрана.

     В Исландия създали първата съвременна демокрация, а селищата им в Гренландия се задържали около два века, докато рязко понижаване на световните температури не ги обрекло на гладна смърт.

     За чудноватите си приключения те съставяли дълги устни разкази, наречени саги. В една от тях се говори за експедиция до бреговете на Канада и дори за възможна първа среща между европейци и жители на Северна Америка.

     Никой не знае защо викингите започнали експанзията си,  но има две водещи теории. Едната гласи, че разпространението на християнството в езическа Скандинавия упражнило икономически натиск върху многобройните норвежко- датски княжества. Според другата теория, те просто искали да избягат от жените си.

4. Англичаните (XVI- XXв.)

 
      Разбира се, трябвало първо да ги превземат едни от наследниците на викингите- норманите, за да стане нещо от тях. В началото Англия започнала да настъпва по пръстите лидерите на европейската сцена Франция и Испания с миниатюрната си флота.

     Кралицата поощрявала пиратството срещу чуждестранни кораби и най- известният от тях- Сър Франсис Дрейк- оглавил втората околосветска експедиция след Магелан.

     Успехът на англичаните се дължал на тяхната свободолюбивост и предприемчивост, но основният двигател за островния капитализъм били огромният брой пъпчиви, беззъби бедняци, които дори учителката ти не разбира какви ги пелтечат в екранизациите на БиБиСи. За дребни провинения някои от тях били осъждани на каторга в колониите, а други- главно провинциалисти, търсещи забавление в пристанищния град- се събуждали след тежък запой на борда на някоя шхуна в открито море и започвали енергично да търкат палубата, за да не бъдат изхвърлени през борда.

     Кралете и кралиците от Острова инвестирали в отбраната по море, което им позволило при всяка война бързо да завземат отвъдморски територии, докато съюзниците и враговете им се избивали по полетата на континентална Европа. Благодарение на тази тактика до Първата световна война нямало сила, която да им се противопостави и да й се размине, освен- разбира се- американците.

  

И тези пичове, но те са с по- слаб ПиАр.

3. Венецианците (X- XVв.)

     Много преди да попълнят редовете на различни „профсъюзи“ из Чикаго, Ню Йорк и Бостън, венецианците били дрипаво италийско племе, което живеело в наколни къщи насред блато. Кажи го на гаджето следващия път като се завъздиша за Моста на въздишките. Именно тази непристъпност позволила на Венеция да обикаля Средиземно море, да търгува и да ограбва местното население без да се притеснява от ответен удар.

     В типично италиански стил, съгражданите на Дучето били изпечени изнудвачи. Така например по време на Четвъртия кръстоносен поход венецианците изнудвали бедните френски рицари, които нямали пари да си платят превоза до Светите земи. Венеция имала зъб на Цариград и рицарите се съгласили да го разграбят и да заплатят за корабите с част от плячката. Между другото успели да избият голяма част от източното духовенство, да изнасилят бая монахини и да се напият в Света София.  Гърците така се възмутили, че прекарали следващите два века в отстъпление пред турското нашествие.

С подкупи, изнудване и лицемерие венецианската флота превземала пристанище след пристанище. И до ден днешен са такива- за да си единственият град, който не само че не покрива каналите си, но и докарва 55 000 туристи на ден да газят из тях, трябва да си наистина коравосърдечен.

В това направление им съперничели единствено търговците от Генуа, които обаче не са в тази класация, защото се изложили и през XIV век докарали от Крим чумата в Европа.

Дженовезе-то никога няма да е същото.

     За това колко мощна била през средновековието Венецианската република, говори не само Assassin's Creed, но и фактът, че дори дълги години след като испанците започнали да внасят злато от Новия Свят, най- здравата валута в Европа си останал венецианският дукат.

    

2. Полинезийците- докато средновековните европейци, с писмеността си, вековното наследство на древни цивилизации,  познаването на стоманата, платовете и математиката все още едва се откъсвали от бреговете и се страхували от океана, морските пътешественици в Полинезия успели да се разпространят над хиляди квадратни километри тихоокеанска бездна без дори да са открили желязото- единствено с помощта на своята интуиция, наблюдателност, и разбира се- тестисите си.

     Ставало така: няколко клана от даден остров се товарели на канута и потегляли в търсене на нови земи. Ориентирали се по слънцето и звездите и внимателно наблюдавали облаците и полета на птиците, за да открият суша. Когато не били сигурни в коя посока се движат, няколко по- чувствителни мъже скачали във водата и усещали течението с най- нежните си части. Определно да си мъж имало допълнителна важност за оцеляването на рода.

    "Yeahs!"

Сигурно затова техните жени до ден днешен вършат всичката работа на сушата- берат плодове, садят сладки картофи, гледат кокошки. Може да се каже, че полинезийските мъже са едни от най- глезените на планетата.

1. Курландия- няма майтап, наистина е имало такова прибалтийско графство. Много преди латвийците да станат такива добри хокеисти и да произвеждат транзистори за целия соц-блок, си имали богато графство с малобройно население. Добре, де- защо заемат първото място в тази класация? Ами защото през седемнайсети век тези пичове, макар и зависими от Жечпосполита (да, време е за Google), та тези предприемчиви симпатяги си направили по една колония на остров Тобаго и в устието на р. Замбия, ей така- за търговийка, като посмели да се мерят с англичани, испанци, португалци, французи- великаните на колониалната епоха.
     Разбира се, курландците не могли да задържат колониите си по- дълго от десетина години в условията на международен натиск и тяхната империя потънала в забрава преди още да бъде създадена.

       А защо испанците не са в тази класация? Ами защото най- великите им мореплаватели били чужденци (Магелан- португалец, Веспучи и Колумб- италианци), и освен това испанците ги бивало най- много да опожаряват индиански селища и да прекарват оръдия през джунгли и планини, а тези дейности се извършват основно на сушата.