Дзен воайорство

Днес плувах за първи път с очила. Много съм доволен. Кристална чистота и очите не смъдят. Каква хубава дума- смъдят. Както и да е, много се смях в басейна, сигурно съм изглеждал странно отстрани. Като начало минах две дължини зад една наднормена дама, чиито килограми изглеждах сякаш дори повече през водната призма, и понеже плувах бруст, трябваше да държа глава напред- от време на време извъртах поглед или направо затварях очи. Следващата дължина беше кроул- еми невежеството си е блаженство- какви ли не боклуци имаше по дъното, все пак басейна се ползва сигурно от сто човека на ден. Видях нечия изхлузена лепенка за рани и тогава вече дишах с огромно старание да не глътна дори капчица.
В последствие нещата потръгнаха- почнах да се разминавам с някаква млада жена, чиито даровити форми така апетитно се разливаха при всяко нейно движение, че чак ме досрамя от самия себе си. Почувствах се като дъска за сърф- знаете какво е финка, нали?
Направо се претоварих с толкова плуване, но си заслужаваше- олеква ми все повече след всяка тренировка. Поработих малко върху портфолиото си и съм доволен от резултата. Покрих две стари скици. Прочетох си новелата- този път, само този път не от див нарцисизъм, ами защото ми хрумна да си изтегля една отдавна забравена френска банда на име AIR и едно време много слушах една тяхна песничка, докато пишех. Новелката има за шлайфане, но нескромно мисля, че историята е доста добра. Дали ще стане добър филм? Ще взема да издиря най- успешните български режисьори и ще им изпратя по едно копие. Ами така де, няма да се целим ниско, я. А пък ако не стане- боли ме финката.

ПП Има някаква нова песен на Орлин, Любо и Графа- "Заедно". Страшна. Талантливи има много тук. Лека нощ, България.

Нещо не съм писал напоследък, защото работя върху една по- дълга статийка, довършвам проекта за учебник, по чийто илюстрации работя от три месеца, рисувам и ходя по рожденни дни. Ето един розов рицар и една скица на жрица, ей така, набързо.

Тоз много страшен, бре!

Ами какво да направя, по стара скица е. Време е да излезат наяве всички стари скици.

Кино за трима

     Искам само да споделя, че съм очарован от отношението в Евро Синема на Стамболийски. Не, съвсем искрено съм очарован без капчица сарказъм.
     Навих Ивайло и Серж да ходим на прожекция на True Grit, защото ме впечатли трейлъра. В Интернет беше обявена за един без петнайсет. Когато отидохме там ни казаха, че дори не са пускали филма, защото не е имало кой да го гледа, пък и ние сме доста закъснели, защото прожекцията била в дванадесет и половина. Щом разбраха за разминавката в Интернет, ни пуснаха филма. Само за нас тримата. Можеха и да не го направят, едва ли парите от нашите билети са им толкова ценни, но този жест ще ме накара да отида пак там, защото съм доволен от обслужването. И така, гледахме True Grit на частна прожекция, и въпреки че бяхме само тримата, изключихме телефоните си от уважение един към друг.