Има и е имало много по- умни от мен хора, които са разсъждавали върху произхода и философията на богомилите и които много по- умело могат да покажат връзката им с персийски и дори индийски религии, но аз реших да споделя какво ми направи впечатление в "Беседа против еретиците" на презвитер Козма от Xв.
[...]Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрепно са вълци и хищници [...]
Въпреки, че авторът от самото начало се опитва да отрази богомилите в лоша светлина, на нас ни става ясно, че това са кротки хора, които постят.
[...]По- лоши са от глухите и слепи идоли. Идолите, понеже са от дърво и камък, нито виждат, нито чуват. Еретиците пък, понеже имат човешки мисли, доброволно се вкамениха и не познаха истинското учение. Но към бесовете ли да ги причисля? Та те са по- лоши от тях. Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия. Бесовете се боят от образа на господа, нарисуван на дъска; еретиците не се кланят на иконите и ги наричат идоли. Бесовете се боят от мощите на божиите праведници и не смеят да се доближат до ковчезите, в които лежи безценното съкровище, дадено на християните да се избавят от всякаква беда. Еретиците пък се гаврят с тях и се адсмиват над нас, когато ни виждат да им се кланяме и да просим от тях помощ. [...]
От съвременна гледна точка авторът си противоречи в този абзац. Първо сравнява еретиците с глухи и слепи идоли, а после свидетелства как богомилите отричат всички материални символи на вярата, които суеверието е издигнало като част от християнската религиозна система- кръста, иконите и вярата в целебната сила на мощите. Ето какво казват те за кръста:
[...]"Как да му се кланяме? Понеже евреите разпнаха на него божия син, затова кръстът е най- образен богу." Ето защо те учат своите да го ненавиждат, а не да му се кланят, като казват тъй: "Ако някой би убил царски син с кръст от дърво, може ли това дърво да бъде мило на царя? Същото нещо е и с кръста спрямо бога..."
Това е едно от основните противоречия в християнството от гледна точка на последните столетия. Удивително е за мен, че такива идеи са били разпространени още в началото на средните векове. Както във всеки религиозен спор, авторът подкрепя контрааргументите си с цитати от Библията, което на мен ми звучи неубедително, но изглежда е имало огромно влияние в онези времена.
Богомилите:
"Причастието не се извършва по божие повеление, нито е Христово тяло, както вие говорите, а е като всяка проста храна. Христос, когато е действувал, не е извършвал литургия, затова ние не го почитаме."
[...] Казват, че не апостолите са установили литургията и причастяването, а Йоан Златоуст; че от рождество Христово до Йоан са се изминали повече от триста години.[...]
[...] Ами защо вие казвате, че причастяването и църковните обреди не са отредени от бoга, и хулите иереите и всички църковни санове, като наричате правоверните свещеници слепи фарисеи и лаете много по тях като псета на конник?[...]
Тук авторът започва да губи логическата битка със самия себе си, но това е мое мнение, неговите съвременници са били по- впечатлени от дълбоките му познания по светите книги. Богомилите, с тяхната проста близост до селячеството и отричането на сложна църковна система, която не прави нищо, освен да забогатява от излишни обреди и данъци, представляват сериозна заплаха за установения социален ред. Ето какво казват те за свещениците:
[...] "Ако сте свети, както казвате, защо не живеете, както ви е заповядано и както пише Павел на Тимотея: "Епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, трезвен, честен, целомъдрен, страннолюбив, поучителен, не пияница, не пакостник, кротък, не крамолник, не златолюбец, добър уредник на своя дом, така и дяконите да са четни, не двоезични, да не пият много вино и да са много известни; да се изпитват по- напред дали са такива, че тогава да служат, ако са непорочни. - А ние не виждаме да сте такива. Свещениците вършат всичко наопаки: опиват се, грабят, скритом вършат и други лоши неща и няма кой да ги възпре от тия лоши работи, както казва Павел: "Пред всички изобличавай тези, които съгрешават, за да имат страх и от другите." Епископите пък, които не могат да се въздърждат, както ние се въздържахме, въздържат нас от моления, а после ни вкарват в грях."
Изглежда продажното свещеничество е представлявало сериозен проблем. Авторът отговаря на тези обвинения с призив към хрисимо смирение и допълнителни цитати, но дори не показва намерение да обори твърденията за пиянство, леност и алчност сред духовенството.
[...]Виждаш ли, еретиче, че ти е заповядано да почиташ жреците, макар и да са лоши?[...]
Очевидно богомилите представляват сериозна заплаха в битката за поклонници, и докато установената църковна система смята за достатъчно да налага правото си чрез заплахи и сила над селяните, богомилството застава на тяхна страна, като им обяснява разбирането си за Вселената просто и ясно, без да изисква от тях данъци, чувство на вина, търпение спрямо алчността. Те апелирът към простичкото и логично мислене на селянина, който не се нуждае от сложни философски обяснения и абстрактни понятия.
[...]Еретиците, като слушат апостол Павел да казва за идолите: "Не е прилично да се покоряваме на злато или сребро, "изработено с човешко изкуство", мислят, окаяните, че то е казано за иконите. [...]
[...]Те наричат дявола творец, а не признават Христос да е вършил чудеса. Като слушат евангелистите велегласно да проповядват за господните чудеса, изопачават тяхната проповед за своя погибел. Те казват: "Христос нито сляп е излекувал, нито хром е изцерил, нито мъртвец е възкресил." Това било само приказки и басни, защото, казват, за лекуването на сакати евангелистите по погрешка излагат. Те не вярват, че в пустинята народът е бил изхранен с пет хляба. Те казват: "Това не са били хлябове, а евангелията на четирите евангелисти и петият- аостолските деяние."[...]
Впечатлен съм също и от това, че разглеждат Христос като философ и човек, без да го обожествяват, което според мен е доста напредничаво разбиране, особено за онзи период. Също така те осъзнават символиката в някои изказвания в Библията и невъзможността да бъде приемана като буквално свидетелство за чудеса. Също така признават, че празниците, почитането на светците са наследство на езически обичаи, облечени в християнски дрехи:
[...]Кой ви научи в неделя, деня на Христовото възкресение, да постите, да не се молите и да работите? Вие казвате: "Това хора са отредили, а не е писано в евангелието." Защо не почитате и всички господски празници, и паметта на светите мъченици и отци?[...]
Относно ненужността на посредник между човек и бога те също се позовават на писанието:
[...]"А ти, когато се молиш, влез в своята стая, затвори си вратата и се помоли на своя отец, който е в тайно; и не говорете излишно, когато се молите, но така: "отче наш, който си на небесата." "Защото, рече, лицемерите обичат да се молят заставяйки по кръстопътища"
[...]Църквите смятат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в църквите- за многодумие.[...]
Карат ни да се замислим, наистина, каква интимна връзка с духовното могат да представляват за нас масовите събирания в църквите по времето на някой голям празник, обредите с неясна за нас символика, златотканите одежди на църковните служители, златните корони, кръстовете, обковани със скъпоценни камъни. Всичко това според мен служи на социалната нужда, а не на духовната- хората имат нужда от принадлежност и общност.
Много е интересно също как авторът осъжда отшелниците и пътуващите монаси- богомили, които се отричат от материалното.
[...]Те казват: "Не е прилично да се трудим, да вършим земни дела, както е казал господ: "Не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или с що ще се облечете, защото всичко това търсят историческите народи."
И затова едни от тях ходят празни, не искат да вършат нищо с ръцете си, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане- на измамените от тях хора. [...] Да чуем и апостол Павел, който даром не е ял хляба на никого: "На мене, рече, и на тези, които бяха с мене, служиха тези ръце." И за ленивите пише, като казва: "Празният, който не работи, да не яде."
Какво лицемрено изявление, на някой, който преди няколко страници апелираше да се търпят подкупните, пияни и мързеливи свещеници. Осъждането на богомилите завършва с по- конкретно описание на социалната заплаха, която представляват.
[...]Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя; ругаят старейшините; укоряват болярите; мислят, че са омразни на бога, които работят за царя, и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар.
