Пак критика от моя страна

Добре, видеото се казва "Факти за България", така че трябва да го кажа:
1. България Е променяла името си няколко пъти от създаването си. Може да се каже, че България е с най-СТАРОТО име в Европа, но другото просто не е вярно. 
2. Повечето историци са на мнение, че ролята на Хан Тервел за "спасяването" на Европа от ислямизация не е голяма. "Много хроники" - кои са тия хроники. Много хроники наричат българите власи, а България - Влахия, значи да вярваме на хрониките, които ни харесват - това не е научно :)
3. "Трето място в света по ценни исторически паметници" - май се шегувате. Може би ако се добави "на древноримската култура" може да е вярно, но смятам, че държави като Египет и Китай ще се наредят по-нагоре в тази класация.
4. София - вторият най-стар град в Европа? Гърция броим ли я за Европа (все пак елините дават името Европа на Балканите на север от Гърция, може би това се има предвид?) Мога веднага да посоча 5 европейски града, по-стари от София... Освен това в тази класация не виждам Пловдив- нали той беше най-старият, защо не да не го споменем и него? И Варна на трето място, нали там е най-старото злато... Лесна работа :)
5. Българската народна песен "Излел е Дельо Хайдутин" НЕ звучи в Космоса, а е записана на златен диск, който дори се вижда на клипчето. В Космоса звучи всичко, което някога е било излъчвано с радиовълни, така че "звучи в Космоса" не е особено постижение.
6. "България е на второ място в света по ниво на интелигентност" - мммм, любимото ми. Всъщност май се има предвид едно изследване на Менса, в което 50% от българите, явили се на тест за интелигентност са показали резултати в горните 2% от световното население. Според тази класация пропорционално българите, явили се на тест за интелигентност са на второ място (май беше след Израел). Това означава, че умните хора в България са МНОГО умни, което е съвсем друго от твърдението в клипа.

Искам само да добавя, че аз се гордея, че съм българин - например заради това, че свободно четем на две азбуки, че имаме вкусна храна и много слънце, че преди време жертвоготовни и отдадени хора са създали хиляди училища и читалища преди още да имат държава, и когато са създавали тази държава, са приели една от най-либералните конституции за времето си. Гордея се с много неща, но предпочитам да са факти, не изопачени "мантри". Освен това не се гордея, че български войници са избили х брой англичани и y брой турци - войната не е футболен мач, никой не печели. Нито пък че някой американски изобретател е с български корени - какво от това? Къде е създал изобретенията си? Щеше ли да ги създаде в България? Надявам се, че един ден ще можем да отговорим на този въпрос с "да".

http://vbox7.com/play:44c24b4045

Conversation With an Unborn Son

            ‘Now, before I came here and met your mother, I lived in a very far- away country, as small as the palm of your hand, called Bulgaria. Its people have lived there for more than 1300 years…’

            ‘Does it really exist?’

            ‘Sometimes I wonder that myself. I take out the globe in the living room and try to find it. I always have a hard time, because it really is small.’

            ‘But it mustn’t be! When I take the globe, the whole of Europe is as big as the palm of my hand, so Bulgaria should be no less’

            ‘And yet it is. So, as I were saying, I was born there when Communism ruled. It was...’

            ‘Where is he now?’

            ‘Who?’

            ‘Communism.’

            ‘Oh. he still lives here and there, visits with people, mostly elderly, though.’

            ‘Does he visit with children?’

            ‘Er, no.’

            ‘Why?’

            ‘Well, their parents won’t let him in.’

            ‘Why? Is he dangerous?’

            ‘I don’t know. He started off as a very kind person, but let everyone take advantage of him. Remember that. Always be kind but do not let people use you.’

            ‘I will.’(ref)

            ‘When I was your age, I did not know or care about Communism.’

            ‘Why?’

            ‘I hadn’t met him yet. He mostly went to schools and I was still in kindergarten.’

            ‘Oh.’

            ‘Yes. All I knew was that we would go out in groups of ten to twenty and we would go and play anywhere we pleased round town, and our parents let us, because they knew we were safe. The state watched out for the children, and bad people were afraid of the state.’

            ‘Was it a very powerful thing then, the State?’         

            ‘In those days, yes it was. But people lost faith in it and it slowly shrunk until it vanished.’

            ‘Just like Rock’n’Roll.’

            ‘How so?’

            ‘I heard it on the BBC. They said that people lost Faith in Rock’n’Roll and that’s why it went away. Poor Faith. She must be very small, if people lose her in stuff all the time.’

            ‘Small, yes, and very fragile… I got lost myself, when I was no older than you, but don’t worry- I’m not letting you out of my sight until you get… this tall.’

            ‘But that’s taller than you!’

            ‘Every son should outdo their father.’

            ‘Tell me how you got lost now!’

            ‘Well, as I said I was your age, and my Mom and Dad and I were out shopping. It was such a nice sunny morning that I did not want to go inside and so they let stay me in front of the shop. As I said, it was…’

            ‘…safe back then. Yes.’

            ‘When I was a little boy, I was very absent- minded. I spent five minutes playing with some ants on the ground…’

            ‘Did you step on them?’

            ‘No! Of course I didn’t!’

            ‘Other kids in the park, they say that when you step on an ant, it would rain. I thought about it for a while and… Well, people in England must be very careless, because it rains all the time, and everyone is in such a hurry that they don’t mind their feet. And ants, as we know, are so small…’

            ‘Well, I think it’s more to do with the Gulfstream…’

            ‘Yes. And with Vapour and Condensation. We had that in school. But our teacher said we should explore every possible end.’

            ‘Yes, but…’

            ‘Tell me how you got lost now!’

            ‘When I was finished with the ants- without hurting them a single bit- I looked round and I realized I was in a completely unfamiliar place. I had forgotten that my Mom and Dad were somewhere behind me, in the shop, and I thought they had left me there. So, I did what any brave Bulgarian boy my age would do in such a situation.

            ‘What was that?’

            ‘I cried. Strange people went by, alarmed at my distress, and one of them came up to  me…’

            ‘Was he shorter than you?’

            ‘No, he was… pretty tall, actually.’

            ‘So, I guess he must’ve come down to you, then?’

            ‘Y-yes, well, I guess you’re right. So, he asked me what the matter was, and then he offered to give me a ride. And so, I accepted, for, as you know, it was very safe for children back then, and our mothers did not warn us about taking rides with strangers yet.’

            ‘Neither does mine. She only says I can’t talk to them. I guess taking a walk with a stranger is OK, as long as you’re not having a conversation.’

            ‘No, it’s not. You mustn’t have anything to do with strangers.’

            ‘Even if they introduce themselves?’

            ‘Especially then.’

            ‘Like that one time when a man in a suit came to visit and introduced himself and said he was selling household appliances?’

            ‘Exactly. I slammed the door right in his face, without saying a word. See how I listen to your mother? You must be very careful with strangers.’

            ‘Is it because they’re strange?’

            ‘Oh, no. Your auntie Myra is very strange, but she’s not a stranger, is she?’

            ‘But you never talk to her either!’

            ‘M? Well, that’s because she’s strange.’

            ‘And you don’t talk to strangers, because they are strangers, not because they are strange?’

            ‘I… guess so. I never gave it any thought. You’re such a smart boy... Can I finish?

            ‘Please, do, Dad. It seems like it’s to rain, and Hugo from across the street has probably torn down an anthill again. I’ll have to go and tell him not to any more.’

            ‘The stranger got me to a police station, and my Mom came to pick me up in half an hour.’

            ‘That’s not a very interesting story.’

            ‘I know. I am sorry.’

            ‘Do you know a better one?’

            ‘Have I told you the one about the Revolution?’

            ‘No. Tell me now!’

            ‘Well, since Communism was everywhere, we were supposed to call the teachers at the kindergarten comrades...’

            ‘What’s that?’

            ‘It’s like friends, only you don’t get to choose them. You are born that way. We had our Head comrade, who was not very nice. She used to shout at us for anything and never let us run around in circles and gave us a slap on the buttocks if we misbehaved.’

            ‘That’s odd.’

            ‘What is?’

            ‘The slapping.’

            ‘Yes. I know. They don’t do it anymore, though I think every little boy needs a slap on the buttocks from time to time.’

            ‘No. I mean, it’s strange, because she was the Head comrade. If she was the Arm or Hand comrade, it would seem more appropriate.’

            ‘Wouldn’t it? Well, anything was possible under Communism.’

            ‘You mean, he was, like, over you all?’

            ‘Yes.’

            ‘Just like God?’

            ‘Pretty much.’

            ‘Are they friends with God?’

            ‘Communism doesn’t like God.’

            ‘Why?’

            ‘I do not know, actually. I guess He gets in his view of things.’

            ‘Does God like Communism?’

            ‘Apparently not. Well, where was I? Ah, yes. The Head comrade used to put all the toys on a shelf and she didn’t let us play with them. She said she never had any toys when she was a little girl, and neither would we.’

            ‘That’s too bad. Everyone should have toys. Even little girls.’

            ‘Well, there were little girls amongst us, too. We were all equal, you know. Even the Head comrade was equal to us.’

            ‘Probably that’s why she did not give you any toys. You all had to not have fun equally.’

            ‘Hm. Probably.’

            ‘That’s not right. Children should always have more fun than adults. That’s why they are children, right?’

            ‘Right. But our Head comrade did not know that. So, one day she was out to mind a few porters trying to get a couch up some stairs. Just to mend that unbearable inequality, we took all the toys off the shelf and we played with them on purpose.’

            ‘On purpose?’

            ‘Yes. It wasn’t that fun, really. But it was worth it. It was our own little Revolution. We stated clearly that we demanded toys, and we were not going to settle for less.’

            ‘Did you get caught?’

            ‘Of course we did. That was the whole purpose, wasn’t it? We were to set an example to the other kids in the building.’

            ‘What happened?’

            ‘A friend of mine and I were prosecuted as conspirators of the rebellion, when we really were not. The Head made us stand upright in two corners with our hands above our heads while everyone else went out for a walk. We did not move an inch for an hour.’

            ‘Was the Head there?’

            ‘No.’

            ‘Then why didn’t you move?’

            ‘Because it was wrong. And whatever you do, right or wrong, Communism would know.’

            ‘Much like God.’

            ‘Yes. It’s strange now… but, as I recall, in the Revolution I played with a little plastic boat. I had the exactly same boat at home. But… I never saw it at home after that. I think there was only one boat.’

            ‘Perhaps your Mom and Dad wanted you to share your toys.’

            ‘Perhaps. But the Head didn’t.’

            ‘What’s the difference between Communism and God?’

            ‘Communism is younger.’

Sunday, May 28, 2006

22:40pm

Не ми трябват лозунги, за да се гордея (яко хейт)

  Отново не можах да заспя и попаднах в капана на Фейсбук с поредната патриотична публикация, с която да си поизтупаме изкаляното самочувствие. За съжаление открих вътре много неточности, от които ми става обидно, защото не е нужно да сме номер едно, за да се уважаваме като народ. Не е нужно да сме най-отгоре на всички в нашата представа за себе си, за да оправдаем сегашното си положение с някаква космическа несправедливост. Аз честно казано съм доволен и на среброто, и на бронза, че и дори само на едното участие. Нека не изпитваме нуждата да се бием в гърдите и да си присвояваме всяко световно постижение, защото това, поне според мен, показва отчаяние.   И ето, без да отлагам, какви са забележките ми по често срещаните "патриотични" джингли:

• Знаете ли, че България е единствената страна в Европа запазила името си до днес (7-21 век). 
  Как точно да го разбирам това? Франция също е запазила името си от времето на Каролингите през 9-ти век, и въпреки, че изглежда ние ги бием по продължителност, да не забравяме, че общо около 650 години от тези "13 века България" нашата страна не е била страна, ами "тема" или "вилает". И кои точно земи включва тази многовековна държава България: Пловдив, например, е прекарал повече време в областите "Македония" и "Тракия", отколкото в каквото и да е, наречено България. И ако ми кажете, че се има предвид изконните български земи, земята, която е била България още от аспарухово време - земята между Дунава и Балкана, ще ви насоча към едно нещо, наречено Дунавски вилает, което е съществувало от 1864-1878 година точно върху тези земи. В едни кипящи времена, нажежени от борба за национално освобождение, но все пак- местността, населена с българско мнозинство по това време официално нито е била страна, нито е била наричана България.  Може би е важно също така кой как е наричал страната ни, защото кръстоносците доста дълго време са я наричали Влахия. За мен единствено е важно, че има на Балканите един древен народ, който нарича себе си българи още от самото си идване в Европа. Звучи, сякаш се заяждам с по-горното приятно звучащо твърдение, но може би по-точно ще е да се каже "България е страната с най-древното име в Европа."
• Знаете ли, че България няма пленено знаме от създаването си досега ? 
     България наистина няма пленено знаме от създаването си досега, ако за създаване се смята Освобождението от 1878, защото ако искате да кажете, че България няма пленено знаме в средновековната си история, значи сте чисто и просто арогантни. Мога ей така наизуст само да ви кажа поне три случая, в които българска столица е била превземана и опожарявана и доста знамена са пленявали; имало е и много битки, които българските бранници са губели, така че не ми казвайте "от създаването си", че само се ядосвам.

 • Знаете ли, че даваме на Европа една от официалните й три азбуки - "Кирилицата". 

   Кои сме тези "ние", които сме дали на Европа кирилицата? Аз на никого не съм давал кирилицата. Може би щеше да е хубаво да кажеш "Знаете ли, че Европа въвежда кирилицата като третата й официална азбука заради нас - българите?" Кирилицата е българска азбука, разработена от (малко или много) българи за българи, но смятате ли, че ако го нямаше Царство Русия, сега щяхме да пишем с тази прекрасна азбука?

• Знаете ли, че благодарение на изключителния стратегически интелект на генерал Владимир Вазов, България побеждава в битки, многократно превъзхождащите ни девизии на Англия, Франция и Гърция ? • Знаете ли, че благодарение на Вазов, България дава само 494 убити и 1208 ранени, пред над 60 000 жертви на атакуващите ги англичани и гърци ?    

   Генерал Вазов е бил страхотен военен и е спасил много български животи, няма спор. Но малко грубо да търсим националната си гордост в това колко хора сме избили, нали? Може би щеше да е по-приятно да се спомене, че когато Вазов отива в Лондон свалят знамената пред него- нещо, което не е правено за нито един чужд военнокомандващ.

• Сигурно знаете, че първата въздушна бомбардировка е извършена от българи, но знаете ли, че първата жена в света, участвала в боен полет, се казва Райна Касабова ?
 
  Това за Райна Касабова не го знаех и звучи вдъхновяващо, но митът за първата въздушна бомбардировка просто не е верен. Първата въздушна бомбардировка (и тук предполагам, че се има предвид от самолет), е проведена от италианците по време на войната им с Османската империя през 1911 година. Именно благодарение на съсредоточаването на османски части в Либия съюзниците успяват да започнат Балканската война и да се възползват от численото превъзходство на българските сухопътни войски. Едва през Балканската война се провеждат българските въздушни бомбардировки, което означава, че сме втори в света- нещо също доста впечатляващо, не знам защо трябва да си кривим душата все да сме най-отгоре.

• Знаете ли за Дончо Колев Данев, известен още като Дан Колев ? • Знаете ли, че изиграва над 1500 срещи по борба и губи само 2 от тях ? • Знаете ли, че през цялата му кариера му било предлагано да смени гражданството си с американско, но той отказва с думите: "Чувствам се силен, защото съм българин."
    Известен е не като Дан Колев, а като Дан Колоф, и то защото е известен в САЩ. В България щеше да си копа на полето, докато някой севлиевски големец не го наеме да му бие политическите опоненти. И Чаплин не е искал да се откаже от британското си гражданство, това прави ли филмите му по-малко холивудски?

• Знаете ли за Асен Йорданов, една от най-допринеслите личности за авиацията, в световен мащаб ? • Знаете ли, че за него Нийл Армстронг казва: "От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация." 

    Вече се съмнявам във всичко. Нито Луи XIV-ти е казал "Държавата- това съм аз", нито Мария Антоанета е казала "Ами да ядат пасти!" Само че тези мантри се помнят лесно и затова се проповядват от всички, включително и учителите, което спомага за една изкривена представа за събитията. Просто искам да видя първоначалния източник, който цитира Армстронг и тогава ще повярвам.

• Знаете ли, че Джон Атанасов дава на света едно от най-значимите изобретения създавани някога - "Компютъра". 

   Айде стига вече с тази простотия. Какво точно означава "компютър" тук? По какъв начин изобретението на Атанасов е допринесло повече за състоянието на съвременния компютър от труда на Паскал, Бушон, Бабидж, Лавлес, Тюринг и още десетки, стотици други? Още повече, Джон Атанасов от прохождането си е живял и работил в САЩ и не е говорил български, къде е точно българската гордост?

• Знаете ли за Космическата песен на Валя Балканска ?
    Валя Балканска е страхотна, българският фолклор е уникален. "Космическата песен" е чудесна, но е поставена в списъка с аудиозаписи на Вояджър доста субективно, общо взето любимите парчета на Карл Сейгън и компания. Според мен списъкът на Юнеско за културно наследство, който включва доста български обекти, е едно по-цялостно и обширно послание. 


• А знаете ли, че Карл Джераси, евреин с български произход, дава на света хапчето Анти-Бебе ?    

  Зачетох се внимателно в историята на Карл Джераси - изключително интересен живот, изпълнен с обрати. Но какво точно ни кара да го считаме за "наш" - както повечето изобретатели и учени на двайсети век, и Джераси е творил основно в благоприятния климат на САЩ, това, че е от български произход може би означава нещо за него, но не означава нищо за "нас", нима имаме повече право да твърдим, че е "наш" от Австрия, САЩ, че и Израел? Знаете ли за Кристо- творецът, който опакова разни големи сгради и пространства на запад? Той е от родния ми град, но е успял да твори благодарение на това, че е избягал на запад. Габровци знаем как последно общината го прецакваше с имоти и той вече не иска да има нищо общо с "нас".

• А знаете ли, че Петър Петров изобретява електронния часовник, първият в света безжичен сърдечен монитор и първата в света компютърна система за измерване на замърсявания. • Знаете ли, че академик Георги Наждаков прави възможно създаването на фотокопирната техника ? • А знаете ли, че Асен Йорданов създава и първата в света въздушна възглавница ? • А знаете ли, че пак Асен Йорданов изобретява и телефонния секретар ? • А знаете ли, че д-р инж. Иван Ночев изобретява двигателите на кацналия за първи път на луната, модул, орел. • А знаете ли, че Шестият сърдечен тон е открит от проф. д-р. Иван Митев ? • А знаете ли, че Нивалина (изключително лекарство за неврологични заболявания) е създаден от проф. д-р Димитър Пасков ? • А знаете ли, че Румен Антонов 
изобретява автоматичната скоростна кутия ? • 

   Доста от тези неща не ги знам, някои само съм ги чувал. Но пак идваме до въпроса- колко от тях са работили в САЩ? Нека да си зададем въпроса "Защо няма повече такива изобретения и предприятия в България?" Нека вместо да бленуваме по Санстефанска България и по Македония да се постараем да осигурим на хората, които са СЕГА в границите на България образование, здравеопазване и работа. Кажете ми как можем да постигнем това и аз съм с вас.


А знаете ли, че възпитаникът на варненската Математическа гимназия Милен Николов е решил проблема на милиони хора по света, които не могат да ползват мобилни апарати и лаптоп в метрото ? - Според учените революционното изобретение се равнява на откриването на радиото от руския физик А.С.Попов.С това трябваше да започнем и да свършим, не да се занимаваме с някои по-горни популизми. Само да попитам, последно кой изобретява радиото- Маркони или Попов? В крайна сметка и Бел не е изобретил телефона, и Едисън не е открил електрическата крушка, нищо в историята не е напълно вярно, и има ли смисъл въобще да се палим на такива теми?

    Намерих това в един стар мазен тефтер:

    Хубавото на това да носиш такава тежка болест в себе си е, че всички ти изглеждат толкова повърхностни и ти идва да се смееш с пълен глас на жалките им оплаквания и опитите им да сравняват проблемите си. Жертви, всички около мен са жертви. Болестта е дар, за да видя нещата такива, каквито са. Болестта е пречистване. Болестта е мъдрост. Казват, че изпитанята не идват, ако не можем да се справим с тях. Трябва само да се разграничим от жертвите и да продължим напред. Имам добро предчувствие. Аз ще оздравея. Вече съм оздравял, защото съм тук и се боря.
    Вече няма нужда да се преструвам на такъв, какъвто не съм. Няма нужда да се доказвам на баща си, да съм учтив с хората, които не понасям. Мога най-сетне да бъда истински честен със себе си и с близките си. Няма нищо случайно. 
    Всеки носи промяната в себе си и очаква подходящите обстоятелства, които да я предизвикат.

    Предполагам, че е писано преди около четири години, през 2009-та.