Топ 8 българи в западната развлекателна индустрия

8.Владимир Койлазов- по- известен като създателя на V-Ray технологията, която е толкова революционна, че се използва с други водещи софтуерни продукти при направата на специалните ефекти на филми като "Аватар" и "Трон" и е широко използвана от дизайнерите по света. 

  7. Виктор Антонов- с неговият мрачен стиймпънк стил, Виктор е най- известен на нас (а и на света) с отличната си работа по либимата на милиони компютърна игра Half Life 2, където играчът има чувството, че извънземни контролират крайните столични квартали и са превърнали София в полигон за някакъв междупланетен социален експеримент, което не е толкова далеч от реалността, сега като се замислихме.

   Виктор Антонов е художествен директор на играта и има заслуга за много от оръжията, возилата и екипировката на т.нар. Combine Soldiers- нещо като жандармеристи без уважение към правата на цивилните, ако въобще има друг вид. 

  6. Валентин Василев - скулпторът заминава за Америка с желанието да разшири творческите си хоризонти. Големият пробив е един от най- касовите филми на всички времена- "Титаник" (1998) на Джеймз Камерън. Валентин Василев е автор на почти всички архитектурни детайли около камината на кораба и сцените с наводняването на коридорите.

  Василев работи и по любимия ни "Двестагодишния човек" (1999). Също така е автор на някои от ония странни извънземни в "Пристигащия" (1996) с Чарли Шийн. Нали ги помните- онези, дето колената им се свиваха наобратно и тичаха из пустинята. 

 Чарли Шийн с катинарче. Шедьовър.

5. Емил Симеонов е главен аниматор за "Златният компас" (2007), когато филмът печели "Оскар" в категорията за визуални ефекти.

 Rаботил e и по втората и третата част на „Трансформърс", oт неговите ръце са създадени двата малки робота - Уили и Брейнс, които живеят с главния герой Сам Уитуики. 

 Българинът е работил по двайсетина филма, сред които „Покахонтас" (1995), „Синдбад - Легенда за седемте морета" (2003), „Ван Хелзинг" (2004), „Пърси Джаксън и боговете на Олимп" (2010) и др. Като своя любим проект той обаче определя „Принцът на Египет" (1998).

  Но въпреки тези страхотни негови постижения, ние най- много го уважаваме за анимацията на Тулио от "Пътят до ЕлДорадо" (2000)- един от любимите ни филми, въпреки че не можа да изкара и половината от бюджета си и според сценаристите през XIVв. испанците са говорили с местното индианско население на английски.

"How do you do?"

4. Любомир (Любо) Христов- Любо завършва анимационна режисура във ВИТИЗ и след като заминава за Лондон се научава сам да си служи с компютър. Не му отнема много време да стане художествен ръководител в Холивуд. Дори си създава собствено студио и се захваща с голямото кино. "Лигата на необикновените" (2003), "Константин" (2005), "Страшен филм 4" (2006), дори "300" (2006) и "Войната на боговете" (2011)- всички тези филми и още много съдържат специални ефекти, създадени от неговата компания. Почти всяка година Любо работи по касов филм, пред който всички зяпаме с възхищение.

3. Пенка Кунева

Помислете за няколко любими заглавия от последното десетилетие, които са оставили траен отпечатък върху крехката ви тийнейджърска ви психика. Пенка Кунева е работила поне над две от тях като оркестратор или музикален аранжьор.

  "Матрицата: Презареждане и Революции", "Ангели и демони", "Трансформърс" 2  и 3, "Стюарт Литъл" 3, "Карибски пирати: На края на света", "Тексаско клане", "Той не си пада по теб", дори онази симпатична анимация "9" с човечетата, направени от зебло и, за съжаление- "Кодът", онзи смотан филм с Антонио Бандерас и Морган Фрийман, дето го снимаха в България.

  А като почнем с игрите, леле майко- Starcraft 2, Dragon Age 2, The Sims, Gears of War... Част от музиката на последната игра от поредицата "Принца на Персия" е композирана от нея.

  

2. Антони Христов- роден в София през 1961 г. Месец преди дипломирането си от софийската художествена гимназия през юни 1981 г. емигрира от България - от "непоносимост към комунизма", както сам се изразява.

  Антони Христов е сред водещите аниматори в студио "Пиксар". В  "Търсенето на Немо" (2003) е артдиректор на сцените. Във "Феноменалните" (2004) e художник на продукция. Като дизайнер на сцените работи по "Колите" (2006) и е художествен директор на "Уоли" (2008).

  А пък IMDB ни светна, че в началото е работил по анимации като "Земята преди време 2", "Фърнгъли: последната дъждовна гора" и "Астерикс при индианците", които бяха хит сред видеокасетките на нашето панелно детство. Ще ни извините, ако не се придържаме към официалния превод на заглавията, но тогава всички филми бяха пиратски.

"Едно време то не бяха фойерверки, то не бяха касетки... А сега? Торенти..."

1.Георги Боршуков специализира компютърна графика в Бъркли. На 26 години вече е част от екипа на "В какво се превръщат мечтите" с Робин Уилямс. Филмът печели "Оскар" за специални ефекти. Едно блестящо начало, но това, което следва, е дори по- удивително.        

   През 2001 Георги получава специален сертификат за техническо постижение за (поемете си въздух): "разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани чрез компютърна графика дакери". Или на езика на всички диви фенове- "булит тайм". Да, до голяма степен благодарение на разработките на Георги Боршуков "Матрицата" се превърна в революционен филм, след който екшъните и научната фантастика се промениха из основи. Всички ние, които сме черпили вдъхновение от сцената с клечащия под дъжд от куршуми Киану Рийвс, поклон!

  "Заради тия българи ми заминаха два прешлена..."

  В заключение ще признаем, че има още много българи, които заслужават да са в тази класация- например Румен Петков- режисьор на толкова епизоди на  "Джони Браво", "Лабораторията на Декстър", Създател е и на много популярни български анимационни поредици- някои от по- дъртите членове на редакционната колегия си спомнят щъркела Чоко и жабата Боко и  "Планетата на съкровищата", която даваха по "Сънчо" петнайсет години преди на Дисни да им хрумне подобна идея.  

  И не е задължително да са емигрирали, въпреки че помага. Например Борислав Славов (Glorian)- композиторът за музиката за игрите на българското студио Black Sea Studios, чиито последен проект беше съвместно с Ханс Цимер по нашумялата Crysis 2.

  Или пък Цветомир Георгиев (по- известен по форумите като Alfred Hitchcock), който прави дизайна на много триизмерни герои от "Трансформърс" 3, "Планетата на маймуните", "Зеления фенер", "Сблъсъка на титаните", "Пърси Джаксън"...

 Отдавна трябва да ни е ясно, че българите са талантливи професионалисти, които работят в сътрудничество с хора от цял свят и създават красиви неща, които ни вдъхновяват.

Топ 8 обидни думи с невинен произход

8. Балък- Откакто човекът започнал да върви изправен и да надхитрява животните и природата, той чувства явната нужда да се надсмива над всичко, което е по- малко хитро и изобретателно от него. И каква по- подходяща жертва за подобни нападки от горката риба, която е толкова отчайващо глупава, че сама захапва кукичката. Балък на турски означава риба, а българинът е придал на тази дума подигравателни нюанси заради древния си страх да не го излъжат с надценка на доматите на пазара, например...

7. Бардак- често срещано нарицателно за публичен дом или неподредена студентска квартира, в което се отчитат остри нотки на неодобрение, макар и бардаците да са обществена необходимост със своята непретенциозност и приятна отмора. Думата всъщност произлиза от турски и означава "чаша", но ето и странното- чаша за безалкохолно или вода, а не за алкохол. Това дали означава, че в бардаците не са се предлагали никакви упойващи напитки и се е ходило там само при неотложна нужда с ясната и единствена цел да се свърши определената работа, която да спаси нечие семейство?

6. Мангал- тук е ясно. Мангалът е метално приспособление, в което се горят дърва или въглени за отопление, и съответно почернява от саждите. За явното обезчестяване на думата, което сме извършили през последните десетилетия, е показателен фактът, че мисълта за мангал не ни се струва ни най- малко стопляща в студените самотни зимни нощи, особено ако живеем в село насред дунавската равнина.

5. Копеле- предполага се, че името копеле произлиза от латинското копулацио - сексуален акт между мъж и жена. Налице са сериозни исторически основания да считаме, че тази дума се разпространила масово в Мизия и Илирия, където концентрацията на римските военни сили била най-голяма. Освен това copil на румънски означава дете. Сигурно някога някъде в Македония някой влах е искал да каже на някой българин "видях детето ти да краде дини на пазара", но при превода даденият българин го е приел твърде навътре. Поне така предполагаме ние...

4. Пачавра- Българките от стотици години държат на чистотата като единствено свидетелство за достойнство, особено в състояние на робство или беднотия. Дори думичката чест има общо с чистотата, но това е друга тема. Пачавра е представлявала мръсна кърпа или парче плат за забърсване, нещо като парцал, и изглежда по- обидно за една жена от това да носи изцапани дрехи, няма накъде.

3. Манаф- за съжаление тук не ни е много ясно пътешествието на тази красива, често използвана думичка. Изглежда Манаф е било името на много важно божество от доислямския пантеон в Арабия, дори е имало негова статуя в Мека, която на жените в цикъл било забранено да доближават. Името му означавало "висок човек, високостоящ", което по някакви мътни пътища станало нарицателно за малоазиатските турци, използвано на Балканите. Как и защо "манаф" придобило значение на активен педераст, за нас си остава загадка, но нека за секунда да си представим, че някъде в Анадола "балканджия" означава нещо също толкова неприятно. (Или приятно- ние не съдим.)

2. Миндил- изглежда платовете ще бъдат завинаги обвързани с обидните думи, насочени към български жени. Миндил идва от арабски (منديل) и означава "хартиена кърпичка". С такива миндили са покривали например погачите и хляба, за да не изсъхват бързо. Ние не смятаме, че са се замърсявали особено много и появата на негативни конотации е все още неразбрана.

1. Шафрантия- През 1848 година в монархическа Европа имало вълна от безредици, вдъхновени от Френската буржоазна революция. Народите в рамките на Австроунгарската империя се вдигнали на бунт в търсене на свобода, равенство, братство. След бруталното потушаване, с които такива бунтове обикновено остават в историята, много унгарци избягали от родните си земи и се заселили в рамките на Османската империя. За едни сватба, за други- брадва, както се казва. Много от тези унгарци се заселили в шуменско и да- познахте- създали пивоварна, донесли театъра, цигулката, литературния рецитал и други неизвестни дотогава благинки. Унгарецът Михай Шафрани организирал първите в страната оркестър и хор, в които участвали и български младежи и девойки. И тъй като Шафрани изкарал на сцената и представителки на нежния пол, нещо нечувано в задръстената патриархална провинция на Османската империя, по неговото име такива свободолюбиви жени започнали да се наричат "шафрантии". 

     Така че следващия път когато искате да накарате гаджето да се чувства като самоосъзната, равноправна личност, може да използвате това гальовно нарицателно, придружено с линк към нашата статия. Само че не го препоръчваме.