Най- лесно дават съвети хората, които са далеч от това, което преживявам. Няма нужда и да им обяснявам за терзанията си- така само ги засилвам, а и няма да ме разберат. Не се гледа назад. Сега е времето за нови и все по- хубави неща. Радвам се, че изтрих профила си във фейсбук- беше започнало да ми писва, но все си намирах оправдания да го поддържам. Сега се чувствам доста по- лек и независим. Разчиствам притежанията си- книги, които никога повече няма да чета, дрехи, които никога повече няма да нося. Изфабрикуваната сантиментална стойност на предметите не може да оправдае мястото, което заемат и тежестта, с която те дърпат за петите. Искам да олекна- да не притежавам нищо, освен най- необходимото. Тогава, смятам- ще притежавам всичко. "Най- хубавите неща са безплатни". Вярно е. Имам предостатъчно от всичко, което се купува с пари- даже искам да се отъва от голяма част от него. Знанието, че имам все по- малко да губя и все повече да печеля ми дава крила. Смейството ми са склададжии- баща ми си купи два гаража и ги натъпка с боклуци, вместо просто да разкара ненужните неща. Но това е неговият живот и негов избор. Аз мога да живея така както поискам.
Днес чух нещо много приятно- най- щастливите хора имат големи и задружни семейства... в друг град.
Няма коментари:
Публикуване на коментар