Дневници

    Намерих това в един стар мазен тефтер:

    Хубавото на това да носиш такава тежка болест в себе си е, че всички ти изглеждат толкова повърхностни и ти идва да се смееш с пълен глас на жалките им оплаквания и опитите им да сравняват проблемите си. Жертви, всички около мен са жертви. Болестта е дар, за да видя нещата такива, каквито са. Болестта е пречистване. Болестта е мъдрост. Казват, че изпитанята не идват, ако не можем да се справим с тях. Трябва само да се разграничим от жертвите и да продължим напред. Имам добро предчувствие. Аз ще оздравея. Вече съм оздравял, защото съм тук и се боря.
    Вече няма нужда да се преструвам на такъв, какъвто не съм. Няма нужда да се доказвам на баща си, да съм учтив с хората, които не понасям. Мога най-сетне да бъда истински честен със себе си и с близките си. Няма нищо случайно. 
    Всеки носи промяната в себе си и очаква подходящите обстоятелства, които да я предизвикат.

    Предполагам, че е писано преди около четири години, през 2009-та.