Дневници: Дзен воайорство

Днес плувах за първи път с очила. Много съм доволен. Кристална чистота и очите не смъдят. Каква хубава дума- смъдят. Както и да е, много се смях в басейна, сигурно съм изглеждал странно отстрани. Като начало минах две дължини зад една наднормена дама, чиито килограми изглеждах сякаш дори повече през водната призма, и понеже плувах бруст, трябваше да държа глава напред- от време на време извъртах поглед или направо затварях очи. Следващата дължина беше кроул- еми невежеството си е блаженство- какви ли не боклуци имаше по дъното, все пак басейна се ползва сигурно от сто човека на ден. Видях нечия изхлузена лепенка за рани и тогава вече дишах с огромно старание да не глътна дори капчица.
В последствие нещата потръгнаха- почнах да се разминавам с някаква млада жена, чиито даровити форми така апетитно се разливаха при всяко нейно движение, че чак ме досрамя от самия себе си. Почувствах се като дъска за сърф- знаете какво е финка, нали?
Направо се претоварих с толкова плуване, но си заслужаваше- олеква ми все повече след всяка тренировка. Поработих малко върху портфолиото си и съм доволен от резултата. Покрих две стари скици. Прочетох си новелата- този път, само този път не от див нарцисизъм, ами защото ми хрумна да си изтегля една отдавна забравена френска банда на име AIR и едно време много слушах една тяхна песничка, докато пишех. Новелката има за шлайфане, но нескромно мисля, че историята е доста добра. Дали ще стане добър филм? Ще взема да издиря най- успешните български режисьори и ще им изпратя по едно копие. Ами така де, няма да се целим ниско, я. А пък ако не стане- боли ме финката.