Не ме разбирайте погрешно- нямам нищо против тях. Разнообразяват иначе монотонното ми ежедневие и са алтернатива на някоя комедия, стига да не работите заедно- тогава вече е страшно. Мисля, че имам някакъв все още неоткрит феромон, който кара откачалките да разпознаят в мен слушател, твърде учтив, за да ги разкара веднага.
Сядаш си да си отдъхнеш в парка след залез и се наслаждаваш на някаква нектарина след като цял ден си се въртял в леглото на 30 градуса (и тук нямам пред вид градус на въртене, а шибана температура!) и си се опитвал да не мислиш за вътрешни кръвоизливи в адската жега, разбира се- безуспешно. Когато изхвърляш костилката при теб се спира прегърбена стара мома, лъхаща на джибри, с твърде много багаж в едната ръка и пластмасова чашка в другата. Започва моноспектакъл.
Някак си стигнахме до невъзможността да се слуша романтичното радио (което и да е то- аз не знам) заради преголемия шум от мача, бирата и салатата на някого (може би родители), липсата на полов живот през последните тринадесет години, но някак си жената успя да намекне, че може би е бременна. Разбира се, това изглежда вероятно за нея- завършила е Богословски факултет, а непорочната бременност там се изучава още в първия урок. То не беше плач, не бяха закани към "тях"- хората, които я ограничават, които контролират живота и. Сякаш мина покрай мен влак с различни емоции вместо вагони.
Беше тъжна гледка, макар че се смях по едно време. Главно мълчах, и макар, че я посъветвах да спре алкохола, да се съсредоточи върху положителни мисли, и да живее своя живот, не мисля, че въобще ме разбра. Жалко е, че такива чувствителни хора накрая се побъркват само защото са искали да угодят на роднините си. Като порочен кръг- стават все по- зависими от хората, с които най- малко искат да имат общо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар