Дневници

Колко е уютно, приятно и безопасно да се отказваш преди да си почнал и да се наречеш "реалист". Колко е топло усещането да ми казваш как нещата не могат да станат вместо да ме подкрепиш. Как сърцето ти пее когато има някой друг виновен задето животът ти не е имал песъчинка вълнение- как хубаво си измамил "държавата" като не си пожелал нищо- по този начин и нищо не си изгубил. Така си мислиш ти, сигурно. И казваш, че си "реалист". Казваш ми, че летя в облаците. Какво мисля аз ли? Аз мисля, че ТИ нямаш истинска представа за света, смятам че ТИ си този, който е изгубил връзка с реалността. Забравяш, че всеки път ми казваше "Това не е за теб. Не се занимавай." и аз всеки път постигах успех. Забравяш, че аз сбъднах мечтите си- тези, на които истински държах. И че всеки път ти гледаше отстрани и омаловажаваше успеха ми. Кажи- след като бедността те кара лицемерно да се правиш на скромен, защо постоянно ми говориш за пари? Защо гледаш кой каква кола кара, кой каква джаджа си е купил, и го цениш по притежанията му, нищо че е последен простак и нищо, че това което притежава дори не е нещо особено- просто лъскави боклуци, които ти не можеш да си позволиш. Не знаеш. Но го правиш. Обявяваш се за мъченик и очакваш съчувствие, а никога не си поел риск, никога не си пожелал нещо повече от това, което са ти давали. Доволен си единствено когато развалиш моето настроение, когато ме довлечеш до твоето ниво и ми се подиграеш, защото не съм като теб. Когато ме наречеш "глупак" и аз имам достатъчно достойнство да не ти отговарям. Когато на всеки мой аргумент ти отвръщаш с викове. Биеш се в гърдите и твърдиш, че водиш праведен живот, но завиждаш на много и отчуждаваш дори още повече. Иска ти се да вярваш като мен, но не можеш и се чувстваш слаб. Искаш и аз да съм слаб. Искаш светът да влиза през тясното сателитно прозорче в контролирани граници вечер след осем и това е. Твърдиш, че си вече възрастен и не искаш вече промяна, но кажи- когато беше млад как беше? Имаше ли разлика? Оплакваш се, че си измамен. Кажи, какво направи ТИ, за да си в по- добро положение? Трудил си се. Индийските калайджии малко ли се трудят, нима те са по- добре осигурени. Държавата. Какво е държавата? Трудно ли беше да я смениш? Да я промениш? Разбира се, че ще е трудно. Но не и невъзможно. Как да знаеш, като си се отказал преди да почнеш. Като е толкова уютно, приятно и безопасно да ми казваш как нещата не могат да станат. Може и да летя много близко до слънцето. Може и восъкът ми да не издържи на топлината и да падна. Но поне опитах. Ти какво направи?