Не ми трябват лозунги, за да се гордея (яко хейт)

  Отново не можах да заспя и попаднах в капана на Фейсбук с поредната патриотична публикация, с която да си поизтупаме изкаляното самочувствие. За съжаление открих вътре много неточности, от които ми става обидно, защото не е нужно да сме номер едно, за да се уважаваме като народ. Не е нужно да сме най-отгоре на всички в нашата представа за себе си, за да оправдаем сегашното си положение с някаква космическа несправедливост. Аз честно казано съм доволен и на среброто, и на бронза, че и дори само на едното участие. Нека не изпитваме нуждата да се бием в гърдите и да си присвояваме всяко световно постижение, защото това, поне според мен, показва отчаяние.   И ето, без да отлагам, какви са забележките ми по често срещаните "патриотични" джингли:

• Знаете ли, че България е единствената страна в Европа запазила името си до днес (7-21 век). 
  Как точно да го разбирам това? Франция също е запазила името си от времето на Каролингите през 9-ти век, и въпреки, че изглежда ние ги бием по продължителност, да не забравяме, че общо около 650 години от тези "13 века България" нашата страна не е била страна, ами "тема" или "вилает". И кои точно земи включва тази многовековна държава България: Пловдив, например, е прекарал повече време в областите "Македония" и "Тракия", отколкото в каквото и да е, наречено България. И ако ми кажете, че се има предвид изконните български земи, земята, която е била България още от аспарухово време - земята между Дунава и Балкана, ще ви насоча към едно нещо, наречено Дунавски вилает, което е съществувало от 1864-1878 година точно върху тези земи. В едни кипящи времена, нажежени от борба за национално освобождение, но все пак- местността, населена с българско мнозинство по това време официално нито е била страна, нито е била наричана България.  Може би е важно също така кой как е наричал страната ни, защото кръстоносците доста дълго време са я наричали Влахия. За мен единствено е важно, че има на Балканите един древен народ, който нарича себе си българи още от самото си идване в Европа. Звучи, сякаш се заяждам с по-горното приятно звучащо твърдение, но може би по-точно ще е да се каже "България е страната с най-древното име в Европа."
• Знаете ли, че България няма пленено знаме от създаването си досега ? 
     България наистина няма пленено знаме от създаването си досега, ако за създаване се смята Освобождението от 1878, защото ако искате да кажете, че България няма пленено знаме в средновековната си история, значи сте чисто и просто арогантни. Мога ей така наизуст само да ви кажа поне три случая, в които българска столица е била превземана и опожарявана и доста знамена са пленявали; имало е и много битки, които българските бранници са губели, така че не ми казвайте "от създаването си", че само се ядосвам.

 • Знаете ли, че даваме на Европа една от официалните й три азбуки - "Кирилицата". 

   Кои сме тези "ние", които сме дали на Европа кирилицата? Аз на никого не съм давал кирилицата. Може би щеше да е хубаво да кажеш "Знаете ли, че Европа въвежда кирилицата като третата й официална азбука заради нас - българите?" Кирилицата е българска азбука, разработена от (малко или много) българи за българи, но смятате ли, че ако го нямаше Царство Русия, сега щяхме да пишем с тази прекрасна азбука?

• Знаете ли, че благодарение на изключителния стратегически интелект на генерал Владимир Вазов, България побеждава в битки, многократно превъзхождащите ни девизии на Англия, Франция и Гърция ? • Знаете ли, че благодарение на Вазов, България дава само 494 убити и 1208 ранени, пред над 60 000 жертви на атакуващите ги англичани и гърци ?    

   Генерал Вазов е бил страхотен военен и е спасил много български животи, няма спор. Но малко грубо да търсим националната си гордост в това колко хора сме избили, нали? Може би щеше да е по-приятно да се спомене, че когато Вазов отива в Лондон свалят знамената пред него- нещо, което не е правено за нито един чужд военнокомандващ.

• Сигурно знаете, че първата въздушна бомбардировка е извършена от българи, но знаете ли, че първата жена в света, участвала в боен полет, се казва Райна Касабова ?
 
  Това за Райна Касабова не го знаех и звучи вдъхновяващо, но митът за първата въздушна бомбардировка просто не е верен. Първата въздушна бомбардировка (и тук предполагам, че се има предвид от самолет), е проведена от италианците по време на войната им с Османската империя през 1911 година. Именно благодарение на съсредоточаването на османски части в Либия съюзниците успяват да започнат Балканската война и да се възползват от численото превъзходство на българските сухопътни войски. Едва през Балканската война се провеждат българските въздушни бомбардировки, което означава, че сме втори в света- нещо също доста впечатляващо, не знам защо трябва да си кривим душата все да сме най-отгоре.

• Знаете ли за Дончо Колев Данев, известен още като Дан Колев ? • Знаете ли, че изиграва над 1500 срещи по борба и губи само 2 от тях ? • Знаете ли, че през цялата му кариера му било предлагано да смени гражданството си с американско, но той отказва с думите: "Чувствам се силен, защото съм българин."
    Известен е не като Дан Колев, а като Дан Колоф, и то защото е известен в САЩ. В България щеше да си копа на полето, докато някой севлиевски големец не го наеме да му бие политическите опоненти. И Чаплин не е искал да се откаже от британското си гражданство, това прави ли филмите му по-малко холивудски?

• Знаете ли за Асен Йорданов, една от най-допринеслите личности за авиацията, в световен мащаб ? • Знаете ли, че за него Нийл Армстронг казва: "От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация." 

    Вече се съмнявам във всичко. Нито Луи XIV-ти е казал "Държавата- това съм аз", нито Мария Антоанета е казала "Ами да ядат пасти!" Само че тези мантри се помнят лесно и затова се проповядват от всички, включително и учителите, което спомага за една изкривена представа за събитията. Просто искам да видя първоначалния източник, който цитира Армстронг и тогава ще повярвам.

• Знаете ли, че Джон Атанасов дава на света едно от най-значимите изобретения създавани някога - "Компютъра". 

   Айде стига вече с тази простотия. Какво точно означава "компютър" тук? По какъв начин изобретението на Атанасов е допринесло повече за състоянието на съвременния компютър от труда на Паскал, Бушон, Бабидж, Лавлес, Тюринг и още десетки, стотици други? Още повече, Джон Атанасов от прохождането си е живял и работил в САЩ и не е говорил български, къде е точно българската гордост?

• Знаете ли за Космическата песен на Валя Балканска ?
    Валя Балканска е страхотна, българският фолклор е уникален. "Космическата песен" е чудесна, но е поставена в списъка с аудиозаписи на Вояджър доста субективно, общо взето любимите парчета на Карл Сейгън и компания. Според мен списъкът на Юнеско за културно наследство, който включва доста български обекти, е едно по-цялостно и обширно послание. 


• А знаете ли, че Карл Джераси, евреин с български произход, дава на света хапчето Анти-Бебе ?    

  Зачетох се внимателно в историята на Карл Джераси - изключително интересен живот, изпълнен с обрати. Но какво точно ни кара да го считаме за "наш" - както повечето изобретатели и учени на двайсети век, и Джераси е творил основно в благоприятния климат на САЩ, това, че е от български произход може би означава нещо за него, но не означава нищо за "нас", нима имаме повече право да твърдим, че е "наш" от Австрия, САЩ, че и Израел? Знаете ли за Кристо- творецът, който опакова разни големи сгради и пространства на запад? Той е от родния ми град, но е успял да твори благодарение на това, че е избягал на запад. Габровци знаем как последно общината го прецакваше с имоти и той вече не иска да има нищо общо с "нас".

• А знаете ли, че Петър Петров изобретява електронния часовник, първият в света безжичен сърдечен монитор и първата в света компютърна система за измерване на замърсявания. • Знаете ли, че академик Георги Наждаков прави възможно създаването на фотокопирната техника ? • А знаете ли, че Асен Йорданов създава и първата в света въздушна възглавница ? • А знаете ли, че пак Асен Йорданов изобретява и телефонния секретар ? • А знаете ли, че д-р инж. Иван Ночев изобретява двигателите на кацналия за първи път на луната, модул, орел. • А знаете ли, че Шестият сърдечен тон е открит от проф. д-р. Иван Митев ? • А знаете ли, че Нивалина (изключително лекарство за неврологични заболявания) е създаден от проф. д-р Димитър Пасков ? • А знаете ли, че Румен Антонов 
изобретява автоматичната скоростна кутия ? • 

   Доста от тези неща не ги знам, някои само съм ги чувал. Но пак идваме до въпроса- колко от тях са работили в САЩ? Нека да си зададем въпроса "Защо няма повече такива изобретения и предприятия в България?" Нека вместо да бленуваме по Санстефанска България и по Македония да се постараем да осигурим на хората, които са СЕГА в границите на България образование, здравеопазване и работа. Кажете ми как можем да постигнем това и аз съм с вас.


А знаете ли, че възпитаникът на варненската Математическа гимназия Милен Николов е решил проблема на милиони хора по света, които не могат да ползват мобилни апарати и лаптоп в метрото ? - Според учените революционното изобретение се равнява на откриването на радиото от руския физик А.С.Попов.С това трябваше да започнем и да свършим, не да се занимаваме с някои по-горни популизми. Само да попитам, последно кой изобретява радиото- Маркони или Попов? В крайна сметка и Бел не е изобретил телефона, и Едисън не е открил електрическата крушка, нищо в историята не е напълно вярно, и има ли смисъл въобще да се палим на такива теми?

    Намерих това в един стар мазен тефтер:

    Хубавото на това да носиш такава тежка болест в себе си е, че всички ти изглеждат толкова повърхностни и ти идва да се смееш с пълен глас на жалките им оплаквания и опитите им да сравняват проблемите си. Жертви, всички около мен са жертви. Болестта е дар, за да видя нещата такива, каквито са. Болестта е пречистване. Болестта е мъдрост. Казват, че изпитанята не идват, ако не можем да се справим с тях. Трябва само да се разграничим от жертвите и да продължим напред. Имам добро предчувствие. Аз ще оздравея. Вече съм оздравял, защото съм тук и се боря.
    Вече няма нужда да се преструвам на такъв, какъвто не съм. Няма нужда да се доказвам на баща си, да съм учтив с хората, които не понасям. Мога най-сетне да бъда истински честен със себе си и с близките си. Няма нищо случайно. 
    Всеки носи промяната в себе си и очаква подходящите обстоятелства, които да я предизвикат.

    Предполагам, че е писано преди около четири години, през 2009-та.

   Баща ми следи прогнозата. Идва да ми съобщи, както винаги превъзбуден:
   - Гледай какъв студ на запад! В Лондон- 10 градуса.
   Шестнадесет години майка ми е в Англия и малко по-малко откакто двамата не ги свързва нищо освен аз и сестра ми. Сякаш напоследък все по-често той ми съобщава каква е температурата в Лондон, уж случайно.
   Разпечатвам дъвка и докато я слагам в уста пред мен се появява физиономията на сестра ми. Не одобрява.
   "Прочетох им съставките. Изкуствена работа. Въобще не ги препоръчвам."
   Сестра ми живее здравословно, и то още преди да ми открият тия тумори. След това - дори по-усърдно, както майка ми все по-усърдно се опитва да ме цери дистанционно, с телефонни сеанси, които не водят до никъде, и пратки от Острова с вълшебни храни и чудотворни хранителни добавки. Майка ми работи в клиника за "бивши" алкохолици и наркомани. За нея аз съм просто един от тях, само че по-близък до сърцето и. Може и така да е - не знам. Само че, както тя ми казваше, пациентите им винаги се връщат след няколко седмици.
   Още помня преди години, когато бях здрав и по-тежък с двайсет кила, по-глупав и по-ухилен, как тя ми изнесе едночасова телефонна лекция за алкохолизма след като една вечер се бяхме черпили с приятели. Баща ми ме изпорти на сутринта. Обожаваше да го прави.
   Друг път, по време на едно от кратките й посещения, когато животът на мен и сестра ми трябваше да бъде поставян на пауза, бяхме на морския бряг. Вечерта, към пет, се разхождахме по пясъка и си разговаряхме. Реших да се топна и преди да се усетя бях отвъд шамандурата. Тогава бях във форма, а сега съм дроб. Буквално. Толкова е пораснал, че скоро ще остане само той и една плетка самосъжаление отгоре. "РАК ТУМОРИ" - наистина има такова заглавие.
   Както и да е - доплувах до брега, подсуших се и едва тогава забелязах, че майка е плувнала в пот, с едната длан на челото, а другата - на гърдите. Беше се уплашила за мен и изпаднала в паника. "Ами сега, казала си, "Ако нещо стане, наоколо няма спасители!"
   Първо ми стана смешно, а после обидно - беше заминала за чужбина и не се появи четири години, а когато започна да си идва беше за седмица-две и в едно от тези кратки посещения ми правеше забележка да не излизам от нейния контрол, защото не би могла да ми помогне.
   Сега гледам с повече разбиране на тази случка и нейната ситуация, но тогава за първи път почувствах, че сме изгубили връзката. Майка ми вече се появяваше почти само за да ме ограничава и да проектира страховете си върху мен.
   РАК - най-големият ми съзнателен страх откакто отключих паник-атаките на шестнайсет. Баща ми ги беше отключил в четирисетте, братовчедка ми - на двадесет и пет, а аз - на шестнайсет. В празните самотни вечери, след редовния скандал, последвалото тъпкане и влудяващите опити за помирение на вече успокоения ми от безкрайните викове баща, взели формата на лукчета, шоколадови бонбони, или нарязана ябълка, сетивата ми започваха да въртят на празни обороти. Виждах тялото си, крехко, слабо, и си мислех за смъртта и тайнствената болест, една от малкото, за които няма лек - РАКА.

   Беше детско увлечение, както другите ми страхове. Едно цяло лято ме държа страхът от високите треви и змиите в тях, на следващото - страхът от ощипване до кръв от истински рак на дъното на морето. А в лятото, когато майка ми замина, беше страхът от марсианско нападение - ами те имаха лазери и какво ли още не!
   Страхът от неизлечимата болест бе не по-малко абсурден, но криеше и своето очарование - никой не можеше да го опровергае напълно. "Да, има малка вероятност да си с лош късмет." Това ми беше напълно достатъчно. Щом е рядко и неизлечимо, значи го имам. И животът възнагради бляновете ми - нито един доктор не е срещал случай точно като моя. А доктори съм срещал от цяла Европа. 

   Бавно си бях изградил култ към лошия късмет. А дори не бях гледал и един филм с Уди Алън. 
   Сега всичко е различно. Смятам, че съм се помирил с родителите си и със света. Сега ако мога да повярвам отново в късмета си, в живота и в любовта, нещата бавно ще започнат да се оправят. Във всеки случай, научих много.

Малко тъмни мисли

    Когато нещо лошо се случи винаги се питаме "Защо на мен?" Никой не пита "Защо баща ми се е събрал с майка ми и съм имал късмета, сред милионите невъзможности на Вселената, да се родя и да живея?" Никой не пита "Защо докато по света деца измират от малария, СПИН, недохранване и насилие, именно аз имах възможност да завърша училище жив и здрав?" Животът е случайност и ние също. Природата не е добра или лоша. Тя просто е. Ние сме изградили една удобна кутийка от "човешки" ценности насред безкрайната хранителна верига и си мислим, че след като местим коритата на реките, летим в небесата, строим небостъргачи и превръщаме милиарди тонове нефт в блага- мислим си, че сме нещо особено и имаме някаква власт над живота.
   Липсва ми усещането за сигурност. Липсва ми детското незнание, което ми позволяваше да заспивам вечер и да вярвам, че ако нещо лошо се случи, възрастните ще го оправят. Сега знам, че това беше една красива и мимолетна илюзия. Боледувам от нещо, което никой не разбира и аз самият се чувствам понякога неразбран и толкова сам. Никой няма власт над болестта ми, най- малко аз, и това ме кара да изпитвам едно почти религиозно чувство към безмилостните закономерности на света, които отсичат без чувство за милост или справедливост: "Тези ще живеят, а тези- ". 
   Понякога се сещам за "жълтата гостенка" на Смирненски. Наричам мислено моите тумори "белите досадници", които ми пречат да изкача върховете, които искам, да тичам, да плувам, да правя любов. Може би не ми пречат наистина, може би целта е да преодоляваме ограниченията на всяка стъпка, и аз имам чувството, че успявам, но... Понякога ми се иска да съм просто здрав. Просто здрав.
   Туберкулозата се лекува сега. Сигурно някой ден ще отиваш при онколога и той ще ти предписва сироп за две седмици и повече няма да се сещаш за рака, докато не се появи отново след няколко години, като грип или заушка- досаден, но напълно лечим. Няма да се сещаш за милионите от миналото, които са прекарали последните си години или месеци в обречена борба със собствената си ДНК. Само че това няма да стане днес.
   Според официалната статистика за излекуван раково болен се счита този, който оцелее над пет години след диагностицирането на рака. На мен ми го откриха преди повече от пет години, но диагнозата е все още непълна. Е, аз ще се считам за излекуван до доказване на противното.