Някой даде идеята да берем праскови от дръвчето зад блока. Бяхме четирима- пълничкият, леко клатушкащ се Евгени беше първи, след него лъщеше тъмнорижавата главица на Ачо, Ники беше трети и аз вървях накрая. Говорехме разпалено за нещо изключително важно, което отдавна съм забравил. Беше една от онези летни вечери, които ти се струва, че никога няма да свършат.
Децата от квартала се страхуваха от малко неща, но както може да се очаква, това бяха неща, с които им се налагаше ежедневно да се сблъскват. Страхувахме се от шамарите на бащите си, от циганчетата в училище, от тъмната гора отвъд властта на асфалта и оранжевите улични лампи, и- разбира се- от леля Мария.
Леля Мария беше стара, много стара мома с дрезгав глас и груб нрав, която живееше на първия етаж и използваше случая да утвърждава властта си. Когато минавахме под терасата и ние всички пристъпвахме тихо, за да не предизвикаме с нещо винаги жестокото и мъмрене. За жалост онази вечер бяхме толкова улисани в разговора си, че пропуснахме да изчислим, че прасковата се намира точно под задния балкон на леля Мария.
Нещастното дръвче не беше дало много плод и зелените прасковки приличаха повече на втвърдени сливи, но това не беше важно. Важна беше тръпката, както и фалшивото, но приятно усещане, че сами се грижим за прехраната си.
Аз я забелязах първи- пушеше мълчаливо, подпряла лакти на парапета си. Наблюдаваше ни, сякаш изчакваше. По едно време прекъсна разпаления Ачо с думите:
„Нямате ли си увас праскови, че берете от нашите?”
Не смеехме да помръднем. Евгени беше застинал с показалец в лявата си ноздра. Най- смелият от нас, Ачо, успя да промълви:
„Моля?”
„Нямате ли си увас праскови, че берете от нашите?”
Имаше нещо в дрезгавия глас на леля Мария, което напомняше пистолетен изстрел на стадион. По друг начин не мога да обясня мигновената ни реакция; разпръснахме се на всички страни в панически бяг.
Аз и Ники решихме да направим широк полукръг около блока за заблуда на противника. Вместо да изтичаме запъхтяни пред блока и да се издадем, ние приближихме с кротка походка от посоката на гаражите и спокойно седнахме на стълбите на един вход.
Леля Мария излезе и ни приближи с напрегната походка. Сърцата ни отново затуптяха неудържимо.
„Момчета, вие ли бяхте преди малко зад блока, да берете праскови?”
Посмях да използвам фразата на Ачо:
„Моля?”
В това време се намеси бащата на Петко, който до сега беше стоял до колата на негов приятел на няколко метра от нас.
„Не, Мария, чакай. Тези момчета току- що дойдоха от обратна посока. Не са били те.”
Усещането беше велико. Дори не ни се наложи да излъжем, за да се спасим. Но това беше нищо в сравнение с това, което предстоеше. Леля Мария дръпна нервно от цигарата си, скръсти ръце и рече:
„Писна ми от онези малки апаши от зеления блок. Какво идват да берат от нашите дървета. Момчета, я вървете да оберете прасковите поне да знам, че сте вие.”
понеделник, 5 март 2012 г.
събота, 21 януари 2012 г.
За презвитер Козма и "еретиците'
Има и е имало много по- умни от мен хора, които са разсъждавали върху произхода и философията на богомилите и които много по- умело могат да покажат връзката им с персийски и дори индийски религии, но аз реших да споделя какво ми направи впечатление в "Беседа против еретиците" на презвитер Козма от Xв.
[...]Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрепно са вълци и хищници [...]
Въпреки, че авторът от самото начало се опитва да отрази богомилите в лоша светлина, на нас ни става ясно, че това са кротки хора, които постят.
[...]По- лоши са от глухите и слепи идоли. Идолите, понеже са от дърво и камък, нито виждат, нито чуват. Еретиците пък, понеже имат човешки мисли, доброволно се вкамениха и не познаха истинското учение. Но към бесовете ли да ги причисля? Та те са по- лоши от тях. Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия. Бесовете се боят от образа на господа, нарисуван на дъска; еретиците не се кланят на иконите и ги наричат идоли. Бесовете се боят от мощите на божиите праведници и не смеят да се доближат до ковчезите, в които лежи безценното съкровище, дадено на християните да се избавят от всякаква беда. Еретиците пък се гаврят с тях и се адсмиват над нас, когато ни виждат да им се кланяме и да просим от тях помощ. [...]
От съвременна гледна точка авторът си противоречи в този абзац. Първо сравнява еретиците с глухи и слепи идоли, а после свидетелства как богомилите отричат всички материални символи на вярата, които суеверието е издигнало като част от християнската религиозна система- кръста, иконите и вярата в целебната сила на мощите. Ето какво казват те за кръста:
[...]"Как да му се кланяме? Понеже евреите разпнаха на него божия син, затова кръстът е най- образен богу." Ето защо те учат своите да го ненавиждат, а не да му се кланят, като казват тъй: "Ако някой би убил царски син с кръст от дърво, може ли това дърво да бъде мило на царя? Същото нещо е и с кръста спрямо бога..."
Това е едно от основните противоречия в християнството от гледна точка на последните столетия. Удивително е за мен, че такива идеи са били разпространени още в началото на средните векове. Както във всеки религиозен спор, авторът подкрепя контрааргументите си с цитати от Библията, което на мен ми звучи неубедително, но изглежда е имало огромно влияние в онези времена.
Богомилите:
"Причастието не се извършва по божие повеление, нито е Христово тяло, както вие говорите, а е като всяка проста храна. Христос, когато е действувал, не е извършвал литургия, затова ние не го почитаме."
[...] Казват, че не апостолите са установили литургията и причастяването, а Йоан Златоуст; че от рождество Христово до Йоан са се изминали повече от триста години.[...]
[...] Ами защо вие казвате, че причастяването и църковните обреди не са отредени от бoга, и хулите иереите и всички църковни санове, като наричате правоверните свещеници слепи фарисеи и лаете много по тях като псета на конник?[...]
Тук авторът започва да губи логическата битка със самия себе си, но това е мое мнение, неговите съвременници са били по- впечатлени от дълбоките му познания по светите книги. Богомилите, с тяхната проста близост до селячеството и отричането на сложна църковна система, която не прави нищо, освен да забогатява от излишни обреди и данъци, представляват сериозна заплаха за установения социален ред. Ето какво казват те за свещениците:
[...] "Ако сте свети, както казвате, защо не живеете, както ви е заповядано и както пише Павел на Тимотея: "Епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, трезвен, честен, целомъдрен, страннолюбив, поучителен, не пияница, не пакостник, кротък, не крамолник, не златолюбец, добър уредник на своя дом, така и дяконите да са четни, не двоезични, да не пият много вино и да са много известни; да се изпитват по- напред дали са такива, че тогава да служат, ако са непорочни. - А ние не виждаме да сте такива. Свещениците вършат всичко наопаки: опиват се, грабят, скритом вършат и други лоши неща и няма кой да ги възпре от тия лоши работи, както казва Павел: "Пред всички изобличавай тези, които съгрешават, за да имат страх и от другите." Епископите пък, които не могат да се въздърждат, както ние се въздържахме, въздържат нас от моления, а после ни вкарват в грях."
Изглежда продажното свещеничество е представлявало сериозен проблем. Авторът отговаря на тези обвинения с призив към хрисимо смирение и допълнителни цитати, но дори не показва намерение да обори твърденията за пиянство, леност и алчност сред духовенството.
[...]Виждаш ли, еретиче, че ти е заповядано да почиташ жреците, макар и да са лоши?[...]
Очевидно богомилите представляват сериозна заплаха в битката за поклонници, и докато установената църковна система смята за достатъчно да налага правото си чрез заплахи и сила над селяните, богомилството застава на тяхна страна, като им обяснява разбирането си за Вселената просто и ясно, без да изисква от тях данъци, чувство на вина, търпение спрямо алчността. Те апелирът към простичкото и логично мислене на селянина, който не се нуждае от сложни философски обяснения и абстрактни понятия.
[...]Еретиците, като слушат апостол Павел да казва за идолите: "Не е прилично да се покоряваме на злато или сребро, "изработено с човешко изкуство", мислят, окаяните, че то е казано за иконите. [...]
[...]Те наричат дявола творец, а не признават Христос да е вършил чудеса. Като слушат евангелистите велегласно да проповядват за господните чудеса, изопачават тяхната проповед за своя погибел. Те казват: "Христос нито сляп е излекувал, нито хром е изцерил, нито мъртвец е възкресил." Това било само приказки и басни, защото, казват, за лекуването на сакати евангелистите по погрешка излагат. Те не вярват, че в пустинята народът е бил изхранен с пет хляба. Те казват: "Това не са били хлябове, а евангелията на четирите евангелисти и петият- аостолските деяние."[...]
Впечатлен съм също и от това, че разглеждат Христос като философ и човек, без да го обожествяват, което според мен е доста напредничаво разбиране, особено за онзи период. Също така те осъзнават символиката в някои изказвания в Библията и невъзможността да бъде приемана като буквално свидетелство за чудеса. Също така признават, че празниците, почитането на светците са наследство на езически обичаи, облечени в християнски дрехи:
[...]Кой ви научи в неделя, деня на Христовото възкресение, да постите, да не се молите и да работите? Вие казвате: "Това хора са отредили, а не е писано в евангелието." Защо не почитате и всички господски празници, и паметта на светите мъченици и отци?[...]
Относно ненужността на посредник между човек и бога те също се позовават на писанието:
[...]"А ти, когато се молиш, влез в своята стая, затвори си вратата и се помоли на своя отец, който е в тайно; и не говорете излишно, когато се молите, но така: "отче наш, който си на небесата." "Защото, рече, лицемерите обичат да се молят заставяйки по кръстопътища"
[...]Църквите смятат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в църквите- за многодумие.[...]
Карат ни да се замислим, наистина, каква интимна връзка с духовното могат да представляват за нас масовите събирания в църквите по времето на някой голям празник, обредите с неясна за нас символика, златотканите одежди на църковните служители, златните корони, кръстовете, обковани със скъпоценни камъни. Всичко това според мен служи на социалната нужда, а не на духовната- хората имат нужда от принадлежност и общност.
Много е интересно също как авторът осъжда отшелниците и пътуващите монаси- богомили, които се отричат от материалното.
[...]Те казват: "Не е прилично да се трудим, да вършим земни дела, както е казал господ: "Не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или с що ще се облечете, защото всичко това търсят историческите народи."
И затова едни от тях ходят празни, не искат да вършат нищо с ръцете си, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане- на измамените от тях хора. [...] Да чуем и апостол Павел, който даром не е ял хляба на никого: "На мене, рече, и на тези, които бяха с мене, служиха тези ръце." И за ленивите пише, като казва: "Празният, който не работи, да не яде."
Какво лицемрено изявление, на някой, който преди няколко страници апелираше да се търпят подкупните, пияни и мързеливи свещеници. Осъждането на богомилите завършва с по- конкретно описание на социалната заплаха, която представляват.
[...]Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя; ругаят старейшините; укоряват болярите; мислят, че са омразни на бога, които работят за царя, и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар.
[...]Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрепно са вълци и хищници [...]
Въпреки, че авторът от самото начало се опитва да отрази богомилите в лоша светлина, на нас ни става ясно, че това са кротки хора, които постят.
[...]По- лоши са от глухите и слепи идоли. Идолите, понеже са от дърво и камък, нито виждат, нито чуват. Еретиците пък, понеже имат човешки мисли, доброволно се вкамениха и не познаха истинското учение. Но към бесовете ли да ги причисля? Та те са по- лоши от тях. Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия. Бесовете се боят от образа на господа, нарисуван на дъска; еретиците не се кланят на иконите и ги наричат идоли. Бесовете се боят от мощите на божиите праведници и не смеят да се доближат до ковчезите, в които лежи безценното съкровище, дадено на християните да се избавят от всякаква беда. Еретиците пък се гаврят с тях и се адсмиват над нас, когато ни виждат да им се кланяме и да просим от тях помощ. [...]
От съвременна гледна точка авторът си противоречи в този абзац. Първо сравнява еретиците с глухи и слепи идоли, а после свидетелства как богомилите отричат всички материални символи на вярата, които суеверието е издигнало като част от християнската религиозна система- кръста, иконите и вярата в целебната сила на мощите. Ето какво казват те за кръста:
[...]"Как да му се кланяме? Понеже евреите разпнаха на него божия син, затова кръстът е най- образен богу." Ето защо те учат своите да го ненавиждат, а не да му се кланят, като казват тъй: "Ако някой би убил царски син с кръст от дърво, може ли това дърво да бъде мило на царя? Същото нещо е и с кръста спрямо бога..."
Това е едно от основните противоречия в християнството от гледна точка на последните столетия. Удивително е за мен, че такива идеи са били разпространени още в началото на средните векове. Както във всеки религиозен спор, авторът подкрепя контрааргументите си с цитати от Библията, което на мен ми звучи неубедително, но изглежда е имало огромно влияние в онези времена.
Богомилите:
"Причастието не се извършва по божие повеление, нито е Христово тяло, както вие говорите, а е като всяка проста храна. Христос, когато е действувал, не е извършвал литургия, затова ние не го почитаме."
[...] Казват, че не апостолите са установили литургията и причастяването, а Йоан Златоуст; че от рождество Христово до Йоан са се изминали повече от триста години.[...]
[...] Ами защо вие казвате, че причастяването и църковните обреди не са отредени от бoга, и хулите иереите и всички църковни санове, като наричате правоверните свещеници слепи фарисеи и лаете много по тях като псета на конник?[...]
Тук авторът започва да губи логическата битка със самия себе си, но това е мое мнение, неговите съвременници са били по- впечатлени от дълбоките му познания по светите книги. Богомилите, с тяхната проста близост до селячеството и отричането на сложна църковна система, която не прави нищо, освен да забогатява от излишни обреди и данъци, представляват сериозна заплаха за установения социален ред. Ето какво казват те за свещениците:
[...] "Ако сте свети, както казвате, защо не живеете, както ви е заповядано и както пише Павел на Тимотея: "Епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, трезвен, честен, целомъдрен, страннолюбив, поучителен, не пияница, не пакостник, кротък, не крамолник, не златолюбец, добър уредник на своя дом, така и дяконите да са четни, не двоезични, да не пият много вино и да са много известни; да се изпитват по- напред дали са такива, че тогава да служат, ако са непорочни. - А ние не виждаме да сте такива. Свещениците вършат всичко наопаки: опиват се, грабят, скритом вършат и други лоши неща и няма кой да ги възпре от тия лоши работи, както казва Павел: "Пред всички изобличавай тези, които съгрешават, за да имат страх и от другите." Епископите пък, които не могат да се въздърждат, както ние се въздържахме, въздържат нас от моления, а после ни вкарват в грях."
Изглежда продажното свещеничество е представлявало сериозен проблем. Авторът отговаря на тези обвинения с призив към хрисимо смирение и допълнителни цитати, но дори не показва намерение да обори твърденията за пиянство, леност и алчност сред духовенството.
[...]Виждаш ли, еретиче, че ти е заповядано да почиташ жреците, макар и да са лоши?[...]
Очевидно богомилите представляват сериозна заплаха в битката за поклонници, и докато установената църковна система смята за достатъчно да налага правото си чрез заплахи и сила над селяните, богомилството застава на тяхна страна, като им обяснява разбирането си за Вселената просто и ясно, без да изисква от тях данъци, чувство на вина, търпение спрямо алчността. Те апелирът към простичкото и логично мислене на селянина, който не се нуждае от сложни философски обяснения и абстрактни понятия.
[...]Еретиците, като слушат апостол Павел да казва за идолите: "Не е прилично да се покоряваме на злато или сребро, "изработено с човешко изкуство", мислят, окаяните, че то е казано за иконите. [...]
[...]Те наричат дявола творец, а не признават Христос да е вършил чудеса. Като слушат евангелистите велегласно да проповядват за господните чудеса, изопачават тяхната проповед за своя погибел. Те казват: "Христос нито сляп е излекувал, нито хром е изцерил, нито мъртвец е възкресил." Това било само приказки и басни, защото, казват, за лекуването на сакати евангелистите по погрешка излагат. Те не вярват, че в пустинята народът е бил изхранен с пет хляба. Те казват: "Това не са били хлябове, а евангелията на четирите евангелисти и петият- аостолските деяние."[...]
Впечатлен съм също и от това, че разглеждат Христос като философ и човек, без да го обожествяват, което според мен е доста напредничаво разбиране, особено за онзи период. Също така те осъзнават символиката в някои изказвания в Библията и невъзможността да бъде приемана като буквално свидетелство за чудеса. Също така признават, че празниците, почитането на светците са наследство на езически обичаи, облечени в християнски дрехи:
[...]Кой ви научи в неделя, деня на Христовото възкресение, да постите, да не се молите и да работите? Вие казвате: "Това хора са отредили, а не е писано в евангелието." Защо не почитате и всички господски празници, и паметта на светите мъченици и отци?[...]
Относно ненужността на посредник между човек и бога те също се позовават на писанието:
[...]"А ти, когато се молиш, влез в своята стая, затвори си вратата и се помоли на своя отец, който е в тайно; и не говорете излишно, когато се молите, но така: "отче наш, който си на небесата." "Защото, рече, лицемерите обичат да се молят заставяйки по кръстопътища"
[...]Църквите смятат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в църквите- за многодумие.[...]
Карат ни да се замислим, наистина, каква интимна връзка с духовното могат да представляват за нас масовите събирания в църквите по времето на някой голям празник, обредите с неясна за нас символика, златотканите одежди на църковните служители, златните корони, кръстовете, обковани със скъпоценни камъни. Всичко това според мен служи на социалната нужда, а не на духовната- хората имат нужда от принадлежност и общност.
Много е интересно също как авторът осъжда отшелниците и пътуващите монаси- богомили, които се отричат от материалното.
[...]Те казват: "Не е прилично да се трудим, да вършим земни дела, както е казал господ: "Не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или с що ще се облечете, защото всичко това търсят историческите народи."
И затова едни от тях ходят празни, не искат да вършат нищо с ръцете си, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане- на измамените от тях хора. [...] Да чуем и апостол Павел, който даром не е ял хляба на никого: "На мене, рече, и на тези, които бяха с мене, служиха тези ръце." И за ленивите пише, като казва: "Празният, който не работи, да не яде."
Какво лицемрено изявление, на някой, който преди няколко страници апелираше да се търпят подкупните, пияни и мързеливи свещеници. Осъждането на богомилите завършва с по- конкретно описание на социалната заплаха, която представляват.
[...]Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя; ругаят старейшините; укоряват болярите; мислят, че са омразни на бога, които работят за царя, и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар.
вторник, 20 декември 2011 г.
Топ 8 българи в западната развлекателна индустрия
8.Владимир Койлазов- по- известен като създателя на V-Ray технологията, която е толкова революционна, че се използва с други водещи софтуерни продукти при направата на специалните ефекти на филми като "Аватар" и "Трон" и е широко използвана от дизайнерите по света.
7. Виктор Антонов- с неговият мрачен стиймпънк стил, Виктор е най- известен на нас (а и на света) с отличната си работа по либимата на милиони компютърна игра Half Life 2, където играчът има чувството, че извънземни контролират крайните столични квартали и са превърнали София в полигон за някакъв междупланетен социален експеримент, което не е толкова далеч от реалността, сега като се замислихме.
Виктор Антонов е художествен директор на играта и има заслуга за много от оръжията, возилата и екипировката на т.нар. Combine Soldiers- нещо като жандармеристи без уважение към правата на цивилните, ако въобще има друг вид.
6. Валентин Василев - скулпторът заминава за Америка с желанието да разшири творческите си хоризонти. Големият пробив е един от най- касовите филми на всички времена- "Титаник" (1998) на Джеймз Камерън. Валентин Василев е автор на почти всички архитектурни детайли около камината на кораба и сцените с наводняването на коридорите.
Василев работи и по любимия ни "Двестагодишния човек" (1999). Също така е автор на някои от ония странни извънземни в "Пристигащия" (1996) с Чарли Шийн. Нали ги помните- онези, дето колената им се свиваха наобратно и тичаха из пустинята.
5. Емил Симеонов е главен аниматор за "Златният компас" (2007), когато филмът печели "Оскар" в категорията за визуални ефекти.
Rаботил e и по втората и третата част на „Трансформърс", oт неговите ръце са създадени двата малки робота - Уили и Брейнс, които живеят с главния герой Сам Уитуики.
Българинът е работил по двайсетина филма, сред които „Покахонтас" (1995), „Синдбад - Легенда за седемте морета" (2003), „Ван Хелзинг" (2004), „Пърси Джаксън и боговете на Олимп" (2010) и др. Като своя любим проект той обаче определя „Принцът на Египет" (1998).
Но въпреки тези страхотни негови постижения, ние най- много го уважаваме за анимацията на Тулио от "Пътят до ЕлДорадо" (2000)- един от любимите ни филми, въпреки че не можа да изкара и половината от бюджета си и според сценаристите през XIVв. испанците са говорили с местното индианско население на английски.
"How do you do?"
4. Любомир (Любо) Христов- Любо завършва анимационна режисура във ВИТИЗ и след като заминава за Лондон се научава сам да си служи с компютър. Не му отнема много време да стане художествен ръководител в Холивуд. Дори си създава собствено студио и се захваща с голямото кино. "Лигата на необикновените" (2003), "Константин" (2005), "Страшен филм 4" (2006), дори "300" (2006) и "Войната на боговете" (2011)- всички тези филми и още много съдържат специални ефекти, създадени от неговата компания. Почти всяка година Любо работи по касов филм, пред който всички зяпаме с възхищение.
3. Пенка Кунева
Помислете за няколко любими заглавия от последното десетилетие, които са оставили траен отпечатък върху крехката ви тийнейджърска ви психика. Пенка Кунева е работила поне над две от тях като оркестратор или музикален аранжьор.
"Матрицата: Презареждане и Революции", "Ангели и демони", "Трансформърс" 2 и 3, "Стюарт Литъл" 3, "Карибски пирати: На края на света", "Тексаско клане", "Той не си пада по теб", дори онази симпатична анимация "9" с човечетата, направени от зебло и, за съжаление- "Кодът", онзи смотан филм с Антонио Бандерас и Морган Фрийман, дето го снимаха в България.
А като почнем с игрите, леле майко- Starcraft 2, Dragon Age 2, The Sims, Gears of War... Част от музиката на последната игра от поредицата "Принца на Персия" е композирана от нея.
2. Антони Христов- роден в София през 1961 г. Месец преди дипломирането си от софийската художествена гимназия през юни 1981 г. емигрира от България - от "непоносимост към комунизма", както сам се изразява.
Антони Христов е сред водещите аниматори в студио "Пиксар". В "Търсенето на Немо" (2003) е артдиректор на сцените. Във "Феноменалните" (2004) e художник на продукция. Като дизайнер на сцените работи по "Колите" (2006) и е художествен директор на "Уоли" (2008).
А пък IMDB ни светна, че в началото е работил по анимации като "Земята преди време 2", "Фърнгъли: последната дъждовна гора" и "Астерикс при индианците", които бяха хит сред видеокасетките на нашето панелно детство. Ще ни извините, ако не се придържаме към официалния превод на заглавията, но тогава всички филми бяха пиратски.
"Едно време то не бяха фойерверки, то не бяха касетки... А сега? Торенти..."
1.Георги Боршуков специализира компютърна графика в Бъркли. На 26 години вече е част от екипа на "В какво се превръщат мечтите" с Робин Уилямс. Филмът печели "Оскар" за специални ефекти. Едно блестящо начало, но това, което следва, е дори по- удивително.
През 2001 Георги получава специален сертификат за техническо постижение за (поемете си въздух): "разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани чрез компютърна графика дакери". Или на езика на всички диви фенове- "булит тайм". Да, до голяма степен благодарение на разработките на Георги Боршуков "Матрицата" се превърна в революционен филм, след който екшъните и научната фантастика се промениха из основи. Всички ние, които сме черпили вдъхновение от сцената с клечащия под дъжд от куршуми Киану Рийвс, поклон!
В заключение ще признаем, че има още много българи, които заслужават да са в тази класация- например Румен Петков- режисьор на толкова епизоди на "Джони Браво", "Лабораторията на Декстър", Създател е и на много популярни български анимационни поредици- някои от по- дъртите членове на редакционната колегия си спомнят щъркела Чоко и жабата Боко и "Планетата на съкровищата", която даваха по "Сънчо" петнайсет години преди на Дисни да им хрумне подобна идея.
И не е задължително да са емигрирали, въпреки че помага. Например Борислав Славов (Glorian)- композиторът за музиката за игрите на българското студио Black Sea Studios, чиито последен проект беше съвместно с Ханс Цимер по нашумялата Crysis 2.
Или пък Цветомир Георгиев (по- известен по форумите като Alfred Hitchcock), който прави дизайна на много триизмерни герои от "Трансформърс" 3, "Планетата на маймуните", "Зеления фенер", "Сблъсъка на титаните", "Пърси Джаксън"...
Отдавна трябва да ни е ясно, че българите са талантливи професионалисти, които работят в сътрудничество с хора от цял свят и създават красиви неща, които ни вдъхновяват.
неделя, 11 декември 2011 г.
Топ 8 обидни думи с невинен произход
8. Балък- Откакто човекът започнал да върви изправен и да надхитрява животните и природата, той чувства явната нужда да се надсмива над всичко, което е по- малко хитро и изобретателно от него. И каква по- подходяща жертва за подобни нападки от горката риба, която е толкова отчайващо глупава, че сама захапва кукичката. Балък на турски означава риба, а българинът е придал на тази дума подигравателни нюанси заради древния си страх да не го излъжат с надценка на доматите на пазара, например...
7. Бардак- често срещано нарицателно за публичен дом или неподредена студентска квартира, в което се отчитат остри нотки на неодобрение, макар и бардаците да са обществена необходимост със своята непретенциозност и приятна отмора. Думата всъщност произлиза от турски и означава "чаша", но ето и странното- чаша за безалкохолно или вода, а не за алкохол. Това дали означава, че в бардаците не са се предлагали никакви упойващи напитки и се е ходило там само при неотложна нужда с ясната и единствена цел да се свърши определената работа, която да спаси нечие семейство?
6. Мангал- тук е ясно. Мангалът е метално приспособление, в което се горят дърва или въглени за отопление, и съответно почернява от саждите. За явното обезчестяване на думата, което сме извършили през последните десетилетия, е показателен фактът, че мисълта за мангал не ни се струва ни най- малко стопляща в студените самотни зимни нощи, особено ако живеем в село насред дунавската равнина.
5. Копеле- предполага се, че името копеле произлиза от латинското копулацио - сексуален акт между мъж и жена. Налице са сериозни исторически основания да считаме, че тази дума се разпространила масово в Мизия и Илирия, където концентрацията на римските военни сили била най-голяма. Освен това copil на румънски означава дете. Сигурно някога някъде в Македония някой влах е искал да каже на някой българин "видях детето ти да краде дини на пазара", но при превода даденият българин го е приел твърде навътре. Поне така предполагаме ние...
4. Пачавра- Българките от стотици години държат на чистотата като единствено свидетелство за достойнство, особено в състояние на робство или беднотия. Дори думичката чест има общо с чистотата, но това е друга тема. Пачавра е представлявала мръсна кърпа или парче плат за забърсване, нещо като парцал, и изглежда по- обидно за една жена от това да носи изцапани дрехи, няма накъде.
3. Манаф- за съжаление тук не ни е много ясно пътешествието на тази красива, често използвана думичка. Изглежда Манаф е било името на много важно божество от доислямския пантеон в Арабия, дори е имало негова статуя в Мека, която на жените в цикъл било забранено да доближават. Името му означавало "висок човек, високостоящ", което по някакви мътни пътища станало нарицателно за малоазиатските турци, използвано на Балканите. Как и защо "манаф" придобило значение на активен педераст, за нас си остава загадка, но нека за секунда да си представим, че някъде в Анадола "балканджия" означава нещо също толкова неприятно. (Или приятно- ние не съдим.)
2. Миндил- изглежда платовете ще бъдат завинаги обвързани с обидните думи, насочени към български жени. Миндил идва от арабски (منديل) и означава "хартиена кърпичка". С такива миндили са покривали например погачите и хляба, за да не изсъхват бързо. Ние не смятаме, че са се замърсявали особено много и появата на негативни конотации е все още неразбрана.
1. Шафрантия- През 1848 година в монархическа Европа имало вълна от безредици, вдъхновени от Френската буржоазна революция. Народите в рамките на Австроунгарската империя се вдигнали на бунт в търсене на свобода, равенство, братство. След бруталното потушаване, с които такива бунтове обикновено остават в историята, много унгарци избягали от родните си земи и се заселили в рамките на Османската империя. За едни сватба, за други- брадва, както се казва. Много от тези унгарци се заселили в шуменско и да- познахте- създали пивоварна, донесли театъра, цигулката, литературния рецитал и други неизвестни дотогава благинки. Унгарецът Михай Шафрани организирал първите в страната оркестър и хор, в които участвали и български младежи и девойки. И тъй като Шафрани изкарал на сцената и представителки на нежния пол, нещо нечувано в задръстената патриархална провинция на Османската империя, по неговото име такива свободолюбиви жени започнали да се наричат "шафрантии".
Така че следващия път когато искате да накарате гаджето да се чувства като самоосъзната, равноправна личност, може да използвате това гальовно нарицателно, придружено с линк към нашата статия. Само че не го препоръчваме.
Абонамент за:
Публикации (Atom)