Дневници

   Намерих в една стара тетрадка откъс, който така и не стигна до последния вариант на "Последната страница", с която спечелих "Новелови награди 2009". Взе, че ми хареса и реших да го споделя:


   От малък не ме свърташе на едно място. Имах шило в задника, казвам ти! Тичах, ядях бързо, не си довършвах домашните, гледах филмите до половината, бягах от часове, защото бяха скучни до побъркване. Когато бях прав, исках да поседна. Щом легнех ми се приискваше да стана. Майка ми казваше, че дори съм спял бързайки.
   Когато бях на тринадесет, отидох на лагер на Копринка. един следобед тръгнахме да обикаляме язовира и да търсим добра кал за червеи. НЕ само че не успяхме, но и се оказахме от другата страна, на три километра водна повърхност от палатките. Някой предложи да се връщаме, но аз не исках отново да бия толкова път. И както бях само по къси гащо, пльоснах се във водата и заплувах право напред. Ала когато презполових езерото, осъзнах че нямах енергията да продължа.
   Започнах да се давя, проклинайки припряния си нрав. Добре, че един чичко от водната база минаваше наблизо с моторницата си. Докара ме на брега без проблеми, но тогава се промених много.
   - И какво, успокои ли топката?
   - Шегуваш ли се? Тогава видях колко крехък е животът.
   - Затова ли носиш тези два часовника?
   - Да. За да не изпускам нито минута. Животът е пясък. Не можеш да го спреш, докато се процежда между пръстите, но можеш да му се насладиш. Искам да изживея всяка секунда като последна, да изстискам витамините от всеки миг, да опитам от всичко.
   - Хлапе, звучиш като мой човек - каза Мечока - Недей да губиш тази нагласа. Животът наистина е твърде кратък, а светът така обширен.
   - За нещастие, мечтите не винаги се сбъдват.
   - Няма неосъществими мечти. Хората не биха си мечтали за нещо невъзможно, иначе са обречени на неуспех от самото начало.
   - Точно така. Човек трябва да хване тигъра за опашката и да се държи здраво. Ако само седи на едно място и се вайка, нищо няма да постигне.