Дневници

Миналата година един китайски лекар ми каза, че всичко е от нервите. Каза ми, че най- доброто, което мога да направя, е да тръгна по планините с раница на гърба и да спортувам. Често най- простото решение е и най- доброто. Днес ходихме в Своге и разходката ми подейства освобождаващо. Любимото ми място беше една изоствена къща на върха на един хребет- около нея имаше много поляни, развалините на няколко плевни и една по- стара кирпичена постройка, пълна с боклуци и разпокъсан стереопор. Овошките бяха нацъфтели сред горска тишина, градът блещукаше на пролетното слънце в долината под нас, а аз мислех единствено за хората, които сигурно са живяли там. Няколко чемшира все още показваха, че някой някога се е трудил много за да поддържа мястото, което сега бе във владение само на птиците и насекомите. От тази къща надолу към града водеше стар път през борова гора. Усетих истинско щастие както рядко досега. Искам още! Искам да спя, да ям и да дишам!