За да получиш, трябва да дадеш

Онзи ден беше организирана благотворителна изложба на снимки, които Жоро- приятел от университета- е заснел през последните две години там. Имаше търг с големи разпечатки на гланциран картон и началната цена беше 40 лева. Идеята му е възхитителна и много хора се включиха. Аз също купих две. Почувствах се страхотно. За първи път участвах в търг и наддаването и трите удара по камбанката, редуващи се с фамилията ми, ми дадоха някакво усещане за важност. Получил съм толкова много от Япония и японския народ, че парите, които дадох са нищо, но все пак се радвам- надявам се да съм помогнал. Мина един месец от разрушителното цунами, което помете североизточното японско крайбрежие и погуби толкова много, а още повече остави без дом. Вчера изпратих две мускалчета с розово масло и една малка глинена паничка за подправки на Кобаяши-сан в Токио. Щях да и ги дам преди да си тръгне обратно през февруари, но се разболях. Не знам какво ли е усещането да прекараш две години далеч от родината и да се върнеш, само за да станеш свидетел на подобно бедствие няколко дни след това. Не искам и да разбирам, но ми се иска да помогна. Както казва Шри Шри Рави Шанкар, "Разбери какво можеш да направиш за другите, и сърцето ти ще разцъфне."