- Двеста и четири- пет...
- Сто лева ми дължиш- смее се на колегата си по- ниският охранител с черно кожено яке.
Беше един от онези дни, когато слънцето напича, току подало се иззад някой пролетен облак и кара пешеходците без слънчеви очила да кривят лица в нещо като предсмъртна усмивка. Този ден беше днешният.
В събота повторихме Лакатник, този път Деница допълни нашата дружинка и уцелихме доста по- топло време. Уцелили го бяха още доста алпинисти и туристи, все пак беше денят след Гергьовден. Открих, че кръстът и петолъчката, които висят забодени на върха на скалите не ми изглеждаха толкова недосегаеми сега, когато вече ги бях покорил. Всичко изглежда страшно първият път. И невъзможно. Пътеките бъкаха от отпускарска паплач, но това не ни попречи да се забавляваме и на мен особено впечатление ми направи колко се бе променил пейзажът за три седмици- листата на дърветата се бяха превърнали в нещо като живи стени, които препречваха гледки, толкова ясни преди, образуваха нови форми и сякаш изкачвахме друго място, много добро копие на предишното. Надникнах няколко пъти от ръба, надолу към козите пътеки и към мързеливия Искър, и се почувствах жив.
Серж също показа умения.
Нищо не може да се сравни с усещането на празнота във върховете на пръстите, когато надничаш от голяма височина. Спомних си за нощите по покрива на стария ми блок в Габрово, когато бях на дванайсет. Сега се сещам за една вечер, когато се спънах в кабел на антена и паднах по очи на метър от ръба. Изплаших се, но след това вечерята ми беше несравнимо вкусна.
Вечерта Стинката празнува рождения си ден; събрахме коч- компанията в състав Стельо, Стефо, Серж, аз, Стинката и Ники и Иван- негови колеги, които пият се напиха, които ядат похапнаха и се отправихме към един клуб, надъхани да скъсаме мацките, които срещнем там, от зле хореографирани танци. Успяхме.
Събота вечер ми хареса, защото в един момент започнах да набарвам истинската посока, в която искам да се отправи животът ми- искам да се срещам с много нови хора, да научавам нови неща, и да се чувствам добре в кожата си. В събота се почувствах така, както не бях се чувствал от години. Всеки момент, прекаран далеч от компютър и в компания е спасение за мен. Всичко е наистина просто- разбери какво харесваш и го прави през по- голямата част от времето.
И ще се справя без facebook.
PS
Това ми напомня за един виц. През социализма влиза един човек при доктора:
- Абе докторе, помагай, имам страшни болки в петолъчката.
- Е как така в петолъчката? Няма такава област в човешкото тяло. Я ми покажи къде те боли!.. Че това е кръстът, бе!
- Е, да, но нали сме социализъм- нямаме право да използваме църковни символи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар