Ето кога разбираш, че работата е зле- прекарваш два часа в GTA4, прибираш се да сейвнеш, но решаваш да отидеш да пуснеш телевизора. Вътре в играта. Сядаш на фотьойла и щракаш каналите. Вътре в шибаната игра!
Ето кога разбираш, че е добре: отблъскваш се с крака от плочките и потъваш под водата, шумът на града, държавата и всички смотани идиоти заглъхва и гласовете в съзнанието ти се приютяват вътре в теб, мислите ти стават по- изчистени, по- ясни, по- добри. Разговорът с добродушния австриец в съблекалнята едновременно на български и английски те зарежда- човекът бил моторист, вика, а сега е с патерици. Нищо, искали да му ампутират единия крак, имал четири изкуствени кокала, но това не му пречи да се усмихва и да продължава напред. Отива до басейна с патерицата и се движи вътре, заявява желанието си за живот, не се вайка над хвърлените зарове, а мести пулчето.
Излизаш от душовете пречистен, дробовете ти сякаш за първи път вдишват въздух, мускулите ти се обаждат с приспивна болка. Ето тогава разбираш, че си добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар