Внимавай какво си пожелаваш

    Немислимото се случи. しまった。Не питайте как- съдбата, животът, всеобщата органична енергия, която обхваща всички нас и изпълнява желанията, за които не искаме да си признаем, проработи за пореден път. Емпетройките ми ги няма до една.
   Тази музика съм я събирал още от онези средновековни вечери в десети клас, когато интернет беше далеч, DVD абсолютно неизвестно, а най- голямата мрежа, с която разполагах вкъщи, беше от три компютъра и беше по- скоро линия, отколкото мрежа. Пренасяхме ®Mortal Kombat 4 разделен на части върху десетина дискети, проверявахме си електронната поща със зашеметяващата скорост от 2K. But I digress...
    Стигна се дотам, че в началото на 2011 аз имах повече от 100 гигабайта музика, къде подбрана, къде- не, и това след като изчистих 8 гигабайта повтарящи се емпетройки с помощта на една програма. Оплаквах се наляво и надясно, че няма кога да я слушам и само ме обременява, ако трябва да я прочиствам, всичката е готина и сърце не ми дава да я изтрия. Е?
     Е, вчера преинсталирам на сестра ми лаптопа- нещо, което съм правил стотици пъти, някакво пършиво ЕксПи при това. Бях включил терабайтовия Western Digital ® да копирам на сестра ми информацията и забравих да го издърпам. Включвам да форматирам това, което си мислех, че е ЦЕ и се чудя защо му отнема на тоя дърт лаптоп да стигне до трийстия процент на някакви си петнайсет гига за цял половин час. Викам си, трябваше на quick format, да му се не знай. А то кво- терабайтчето замина. Всичко.
    Когато осъзнах какво съм направил, не беше толкова лошо усещане. Даже беше доста добро. Имаше начин да си възстановя информацията, но не исках. Хилядите филми, видео, игри, софтуер, музика и всякакви други файлове, за които съм си мислел, че някой път ще използвам, всъщност не ми трябваха. Съдбата си знае работата. Почувствах се прочистен, още повече сега, когато разкарах пет огромни торби с багаж за Габрово- багаж, с който съм се обременявал с години, а е бил толкова ненужен. Много малко неща ни трябват, наистина- може би храна, любов... и някакъв сносен лаптоп с добра връзка. ®

    Тези дни се замислих и над силата на прошката. Често си мисля за това, но да го направиш наистина- да признаеш пред себе си, че продължаваш на чисто без значение какво си мислиш, че ти е сторено- е то било голям кеф, бе! Защо да се натоварваме с мисли за миналото? И без това отдавна не съществуваме там. Сега е важно, сега! Време е за прошка и преоценка. Гледната точка е много важна- "Понякога да не получим това, които искаме, е може би едно от най- хубавите неща, кокито могат да ни се случат."

   В по- кулинарен план соевите ми кълнове най- много се приближиха към истината в последния ми опит. Много вървят на салата с репички, подправени с оцет и олио. Сега ще си направя кълнове от леща, че от март не съм. Някакво топло ядене от зеленчуци и варен ориз, салата от домати- и здраве му кажи!

Да, добре изглеждат, нали? Бих качил снимка на собственото производство, но ги изядох.

 Лека нощ, България!