Трудно е да се опише колко ужасно свири стареца с хармониката в парка на културен дом "Красно село". Все пак съм писател- ще опитам.
Мелодиите му звучат така, сякаш линейка с повредена сирена току що се е преобърнала в дерайлирал влак, натоварен с ламарина и бездарни акордеонисти на път за масова сватба. Единственото приятно нещо в неговата свирня е, че от време на време спира за почивка. Единственото по- мъчително нещо от неговата свирня е пеенето му.
Поставил е насред алейката панерче за стотинки върху пластмасово столче, облепено с тиксови надписи от сорта на "БЕС ТЕП НЕМОГА МИЛА", като "БЕС" е изписано вертикално така, че да изглежда като "СЕБ". Облечен е във везана кръчмарска риза, зелено елече с имитация на гайтан и сиво шушляково долнище на анцуг. Това е един от най- страхотните типове, които съм виждал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар