Днес пак ходих да плувам- еми несравнимо си е, който плува- знае. Оставих тялото си да се движи само във водата и си помислих колко просто ми изглежда всичко сега- дали защото помъдрявам, страховете ми се стопяват? Страховете са безмислени, когато става въпрос за бъдещето. Страхът е инстинкт, който е предназначен да те предпази от нападащ хищник или светкавица, но когато опре до пари, здраве, социално положение, бъдеще- наистина няма от какво да се страхуваме, всичко е наред и е точно така, както трябва да бъде. Помислих над това какво бих искал да променя в живота си- и това са само неща, които бих искал да променя в себе си.
- Рядко наистина изслушвам хората.
- Тогава се научи да ги изслушваш.
- Нервен съм.
- Научи се да си най- спокойният човек, когото познаваш.
- Не спортувам достатъчно. Чувствам, че остарявам.
- Спортувай. Наслаждавай се на всяка секунда, защото и без това тя си заминава безвъзмездно. Превърни слабостите си в сила и ще бъдеш неуязвим. Знаеш какво се пее в онази песен, нали- The race is long... in the end- it's only with yourself.
Искам да споделя, че вчера и днес бяха дни, изпълнени с нещо за правене- не си позволих да остане и една минутка за лоши мисли. След двете тренировки в басейна ми олекна на цялото тяло, болката отшумя напълно. Ще дойде и моментът да включа цигун в програмата- всяко нещо с времето си. Не искам да правя следната грешка- ден подир ден да се сещам за нещо, което ми помага и което не правя. Правя малко неща, но ги правя. Така се чувствам що- годе завършен. Съвършенството е невъзможно, но спокойствието- the peace of mind- е напълно истинско и достъпно за всеки. Уча се да обичам себе си и хората. Бавно и полекичка- с неуспехи и малки успехи- научавам уроците, които са предназначени за мен. Лека нощ, България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар