Обещаното си е обещано- нека да обобщя пътуването си до Боженци, да ми олекне. Първо, беше страхотен пек- въртях педалите с изплезен език по един сякаш безкраен баир, но не се отказах. Спрях до една крайпътна табела да си почина и да се порадвам на нацъфтелите гухарчета. Второ- толкова много лъскави джипове с варненска регистрация не съм виждал и на компилация с клипове на Мишо Шамара- задминаваха ме с рев по тесния междуселски път и се чудех в кое дере по- напред ще си счупя главата. Трето- селата в района на Кметовци са страхотни, поне за разходка- чудя се защо цял живот не съм ходил нито веднъж там. Не е важно къде си, важното е какво избираш да правиш с времето си. Четвърто- едва след като се прибрах и поговорих с една стара приятелка на майка ми, която се появи неочаквано пред нашия вход, открих в отражението си в огледалото, че жълтият прашец на глухарчето, което бях мирисал, се е отпечатал над горната ми устна, и никой- ама никой не ми каза. Нищо, не изглеждах толкова зле, приличах на двуметров пеленак, избягал от дома. И така- пето и последно- поздравявам себе си и всички други, които се самоизмъчват с подобен преход след дълго отсъствие от велосипедната седалка, с припева на следната песничка:
Няма коментари:
Публикуване на коментар